Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Д-р Петър Протич. Един скромен лекар, възрожденец и поет", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 138, София, 2 ноември 1941 година
Панайот Хитров от Велес, Вардарска Македония - "Д-р Петър Протич. Един скромен лекар, възрожденец и поет", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 138, София, 2 ноември 1941 година


Увеличи
Описание

Д-р Панайот Хитров за видния лекар, публицист и просветител от Велико Търново д-р Петър Протич .

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Д-р Панайот Хитров е роден през 1894 г. в град Велес. Учи, работи и пребивава в Одеса, Търново, Букурещ, Москва, Берлин, Милано, София. Той е основател и редактор на седмичното художествено списание „Кино-свят” (София, 1919-1920 г.), и редактор-издател на месечното списание за сближение и стокообмен „Германо-български вестител” (София, 1920-1921 г.). От 1921 г. работи като научен сътрудник в отдел „Културфилм” на немското филмово предприятие Уфа-филм в Берлин. Там пребивава до към 1925-1926 г., като по онова време развива широкомащабна дейност като есперантист: основава издателство „Esperantio”, издава илюстрованото списание „Esperantio” (1923-1925 г.), учебници по есперанто за българи, руснаци и германци, есперантските книги „Моят приятел” (1922 г.) и „Капка по капка”, превежда от руски на есперанто сборник с разкази на А. Чехов (1924 г.). Той е основателят на Международния съюз на есперантистите (1925 г., Берлин).
Панайот Хитров е лекар, около 1928-1929 г. защитава докторат по медицина в университета в гр. Модена, Италия. Известно е второ попълнено и разширено издание на книгата му „Туберкулозата. Същност, форми, лекуване и предпазване”, издадена през 1934 г. в тираж 3000 (за първото издание няма сведения). Пет години по-късно в София е издадена и книгата му „Есперанто и един есперантски живот” в тираж 1500. Заглавието предполага, че тя съдържа негови спомени и, може би, в нея има и редове, посветени на съвместната му работа с Нансен, вкл. за изчезналата засега биография на знаменития полярен изследовател.
Към 1939 г. Панайот Хитров живее в Търново и по това време предлага там да създаде „универсален” музей, в който да се представят битът и културата на всички народи. Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града.
По време на освобождението на Вардарска Македония (1941-1944) заминава за Скопие , където участва в уреждането на Скопската здравна служба. След 1945 г. новата сърбо-македонистка власт във Вардарска Македония провежда съдебен процес срещу трима от най-изявените и образовани българи в Македония - Димитър Гюзелев , доктор по философия от гр. Дойран и директор на радио „Скопие” от юни 1942 до 1944 г., Димитър Чкатров от град Прилеп , строителен инженер, и видния скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопие. Към тяхната група са включени още няколко души, вкл. д-р Панайот Хитров, като всички са обвинени за „соработници на окупаторот”. По онова време в Македония са организирани множество процеси срещу българи , като една част са осъдени на смърт, между които е и д-р Панайот Хитров.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 408 пъти.