Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Спомощници от Македония на български печатани книги 1814-1877", публикувано във сп. "Известия на Народния етнографски музей", книга VI, София, 1926 година
Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония - "Спомощници от Македония на български печатани книги 1814-1877", публикувано във сп. "Известия на Народния етнографски музей", книга VI, София, 1926 година


Увеличи
Описание

През 1926 г. акад. Антон Попстоилов публикува пълен списък на всички спомощници от Македония на български печатани книги от 1814 до 1877 г.
"Изобщо почти всички печатани книги до освобождението на България излизатъ съ спомощници, имената на които се напечатватъ обикновено въ края на книгата. Практиката, да се печататъ имената на спомощницитѣ, за да се осигури изданието на книгата, е единъ видъ благодарность къмъ тѣхъ...Отъ спомощницитѣ на книгитѣ ние добиваме сведения за мнозина забравени учители и общественици, кѫде сѫ пребивавали презъ известни години, где сѫ бивали ученици и редъ други данни, които нигде другаде не можемъ да намѣримъ.
...Вънъ отъ това, имената на спомощницитѣ ни разкриватъ въ нѣкои мѣста, какви лични имена сѫ обикнати. Покрай тѣхъ отъ голѣмъ интересъ сѫ прѣкоритѣ, като Боримечка (Битоля), Чингаръ, Шамбилъ, Коридаръ, Лево, Цуцовичъ, Теленбухъ, Намичъ, Чакалъ, Патлиджанко,Мечаловъ, Липовъ, Чукниевъ, Джубаровъ, Крънде, Резневъ, Свакеровъ, Кусарко, Мискиновъ, Пулко, Пракица (Велесъ), Чимбревъ (Велешко), Граниевъ (Воденъ), Рунтевъ, Вуданъ, Галеновъ (Демирхисарско), Уковъ, Теледуръ, Крайчевъ, (Дебърско), Мазакъ (Кратово), Кривикольовъ, Кукуларъ, Нехтеновъ, Гарличевъ, Патирогъ, Титириновъ, Болпача, Кокошъ, Телковъ, Кукударевъ, Губевъ, Гърбатовъ (Кукушко), Шоклески, Бочваровъ (Охридско), Ренджулъ, Смичко (Прилепъ), Негревъ (Солунъ), Бузевъ, Буриловъ (Стружко), Грозиновъ, Пинджуровичъ (Тиквешко) и др.
Между имената на спомощницитѣ не само отъ Македония, но и отъ България често се срѣща окончанието на -ич. Това окончание не е сръбско влияние, а е пренесено от наши възпитаници въ Русия. То е било толкова обикнато отъ началото на XIX вѣкъ, щото лека-полека измѣствало българското окончание - ов. За широкото разпространение на -ич намирало е подкрепа и въ богослужебнитѣ книги, печатани въ Русия и употрѣбявани въ България, въ предговоритѣ на които се споменватъ имената отъ царствуващия домъ съ окончание - ич. Това окончание въ книгитѣ отъ 20-тѣ, 30-тѣ и 40-тѣ години на миналия вѣкъ е било изключително употрѣбявано."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 502 пъти.