Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Да бъде ден", София, 1922 година
Христо Смирненски от Кукуш, Егейска Македония - "Да бъде ден", София, 1922 година


Увеличи
Описание

Първото издание на стихосбирката на Христо Смирненски - "Да бъде ден", смятана за един от "върховете на революционната поезия".
"Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смѫрт.
В разкѫсаната земна грѫд
струи се бавно крѫв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч вѫз меч безспир звѫни.
Сред мрака непрогледно гѫст
стърчи злокобен силует
на някакѫв грамаден крѫст,
и хилядни тѫлпи отвред
вѫрвят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дѫлбок,
тѫлпите нижат се едвам.
За вѫздух жадни сѫ гѫрдите,
очите молят светлина,
един купнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сѫлзи и кѫрвав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гѫрми навред:
"Да бѫде ден! Да бѫде ден!"


Източник: Оригинален източник на книгата - Bglitarchives.org

Автор: Роденият в Кукуш Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски (1898 - 1923, София) е виден български поет. По време на Междусъюзническата война родният му Кукуш бива изгорен от гръцките войски и Смирненски заедно със семейството си е сред стотиците бежанци спасяващи се в България. В София младият Христо работи като вестникар, репортер, писар. Постъпва на обучение във Военното училище, но става свидетел на кървавото потушаване на Владайското въстание. Жестокостта, с която юнкерите от Военното училище отблъскват разбунтувалите се войски ужасява Смиренски и в знак на протест той се отказва от обучението си, заради което баща му е принуден да заплати голямо обезщетение. В последвалите години Смирненски участва активно в социалния и обществен живот в София, като се включва в митинги и демонстрации в подкрепа на осъдените войници, подобряване материалното положение на трудещите се и др. През цялото това време пише стихотворения, очерци, фейлетони и др. като сътрудничи и на различни български вестници. През годините творчеството му придобива все по-голяма социална насоченост. Христо Смирненски умира на 24 годишна възраст от туберколоза.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 852 пъти.