Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Българският правопис", публикувано в сп. "Мироглед", год. I, книга V, София, Май 1922 година
Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония - "Българският правопис", публикувано в сп. "Мироглед", год. I, книга V, София, Май 1922 година


Увеличи
Описание

Арсени Йовков със статия за фонетиката и правописа на българския език .

"Поменахме, кои народи имат фонетичен правопис днес. В миналото обаче всички културни народи са имали такива. Старогръцкият, латинският, старобългарския правописи – това са все фонетични. Българският народ, който даде писменост на славяните, днес ще трябва ли да остане последен по грамотност?"

"Някои още поддържат мнението, че ъ и ѫ имали в некои наречия (търновското, панагюрското) звукова разлика. Но кой литературен език и кой правопис може се нагоди за всички наречия? И ако не е това, то ние въз основа на търновската фонетика трябва да пишем: ловцити, певцити, що сти, ами чи. Тая разлика в произношение из разните наречия е не само между ъ и ѫ, но даже между ѫ и ѫ. Така в Дебърско имаме зоб, в Битоля – заб, в Костурско зѫмб, в Търново – зѫб. Питаме, как ще спазят в правописа тия произношения, за да се угоди на всички? И като не угаждаме в тия случаи, има ли смисъл да угаждаме на западно-българското е и на източно-българското я чрез една двойствена буква ѣ?"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 672 пъти.