Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Българинът доброволец от старо време до наши дни", София, 1934 година
Петър Дървингов от Кукуш, Егейска Македония - "Българинът доброволец от старо време до наши дни", София, 1934 година


Увеличи
Описание

Една реч, държана по случай първия редовен конгрес на македоно-одринските опълченски дружества в България, на 11 ноември 1934 г., във Военния клуб в София, издадена като книга от Съюза на македоно-одринските опълченски дружества и печатницата на Павел Генадиев - "Художник".
"...родината не е само долини и планини, градове и села, полета и ниви; не е само поколѣнията, които виждаме около насъ. Родината е и нѣщо духовно: Тя е минало, настояще и предъ нея стои бѫдеще. И въ тоя ходъ отъ онова, което е било, къмъ онова, което е и онова, което ще бѫде, волята на единъ народъ да живѣе и нравствената мощь, която отъ тая воля произтича, се явява най-мощната сила, която твори щастливитѣ или злочеститѣ страници отъ историята му. Въ това отношение презъ всичкитѣ времена и по всичкитѣ простори на свѣта мѫжеството, юначеството и героизъма сѫ се смѣтали и се смѣтатъ да украсяватъ живота на единъ човѣкъ и името на единъ народъ....
Ето защо, военната слава за единъ народъ, който има непоклатимата воля да живѣе, не е праздна дума, а сѫществена часть отъ нравствения капиталъ, който той е могълъ да събере въ миналото...
Между народитѣ отъ Балканския полуостров и Европа военната слава на българския народъ е една отъ най-старитѣ и най-богатитѣ. Тя започва още преди 1500 години отъ Авитохолъ, въ чието лице историческата наука е склонна да вижда великия вождъ Атила, който разгроми римската империя и въ походитѣ си достигна до Париж. Отъ това време насетне на българитѣ се гледаше като най-страшни войници въ свѣта - Bulgares toto orbe terribiles.
Въ тия време за българитѣ и готитѣ се казваше, че никога не имъ е идвало на умъ да бѣгатъ въ бой - Due nationes quibus inter gladius fuga subvenerunt....
Драги М,-О. ветерани!
...Вашата организация съ самото си сѫществувание носи и още едно ценно нѣщо; нѣщо, което изразява символично единството на българския народъ. Въ вашитѣ редове се числѣха около 2512 души от България, 1215 отъ Тракия, 10,255 отъ Македония, а останилитѣ отъ Добруджа и Западнитѣ Покрайнини. Вие, отъ друга страна, представлявахте нѣкакъ армията на Македония и Тракия, за които България се хвърли, както се хвърли майката когато види рожбитѣ си нападнати отъ диви звѣрове...
И най-сетне, понеже нито сърби, нито гърци иматъ опълчение отъ доброволци македонци и одринци, вие представлявате, само поради това, едно българско историческо и етническо достояние отъ най-ценно естество. Ето защо вие сте елементъ на нравствено строителство и вие трѣбва да бѫдете оценени по достойнство споредъ бележитата бойна работа, която сте завършили и споредъ ценната задача, която чрезъ самото си сѫществувание сега изпълнявате.
И както нѣкога пѣсните за царь Шишмана, за Крали Марко, за Момчилъ Юнакъ сѫ оплодявали духа на българитѣ къмъ подвизи, сѫщо така вие сега, като жива пѣсень имате всичката психологическа мощь да поддържате всрѣдъ поколѣнията поривитѣ за юначество и себеотрицания за родината.
Бѫдете горди, о, бойни другари!"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 718 пъти.