Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Към историята на нашето духовно възраждане. Спомени от моето книжарство", публикувано във "Списание на Българската академия на науките", Кн. XXVI, София, 1923 година
Михаил Костенцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Към историята на нашето духовно възраждане. Спомени от моето книжарство", публикувано във "Списание на Българската академия на науките", Кн. XXVI, София, 1923 година


Увеличи
Описание

"Роденъ съм въ 1832 г. въ градъ Щипъ, частьта му Ново-село, отъ баща Георги Костенцевъ и майка Мария х. Каранфилова-Костенцева, и двамата православни, коренни щипски жители. Баща ми бѣше търговецъ. Когато се помина, азъ бѣхъ на седемнадесеть години. Покойниять ми братъ Арсени стана слѣдъ бащината ми смърть учитель, а азъ най-големиять отъ трима братя и двѣ сестри тръгнахъ по чужбина, за да спечеля пари и подкрѣпа семейството.
Въ едно отъ първитѣ ми ходения въ Пловдивъ за книги, Дановъ ме повика насамѣ и ми каза: "Бай Костенцев, ти си народенъ човѣкъ, ще се наемешъ ли да извършишъ една важна мисия?
- Добрѣ, рекохъ, казвай!"
Той ме въведе въ кабинета си и ме прѣпорѫча на Василъ Левски: "Ето човѣкъ, който ще разнася прокламации!"
- "Ами ако ме уловятъ, нѣкѫдѣ, господинъ Левски?"
- "Не се бой," отговори той, "азъ ще направя така, че и да те прѣтърсватъ, нищо да не намѣрятъ."
- "Какъ?"
- "Ще направимъ сандъци съ двойни дъна, надъ дебелото дъно - една тънка дъсчица, завинтена съ бурмички". Така и направихме. Той ми даде дванадесеть прокламации прѣдназначени за повдигане възстание.
- Ще ги давашъ въ всѣки градъ, като избирашъ най-умния и добрия учитель, той ще прочете прокламацията на другитѣ учители, а тѣ ще пръснатъ вѣстьта между населението", каза ми Левски.
Тръгнахъ съ прокламациитѣ. Тѣзи бѣха прѣдназначени специално за Македония. Левски бѣ разпръсналъ такива до Кюстендил, моята мисия бѣше да ги пръскамъ оттатъкъ. Най-напрѣдъ отидохъ въ Крива Паланка...
Но старостьта почна да ми надвива и азъ немайки възможность да се справямъ съ търговския духъ на новото врѣме, полека-лека ограничихъ и прѣвърнахъ книжарницата си въ антиквариятъ, дѣто много наши учени намираха цѣнни материяли за своитѣ студии и въ 1920 година се отказахъ по напрѣднала старость отъ занятие; турихъ ключъ на дюкянчето си и слѣдъ непрѣкѫсната петдесетгодишна книжарска дѣйность, тихо изживѣвамъ старинитѣ си, и моля Бога да не склопя очи, докато не видя пакъ родния си край свободенъ отъ робството, който все пакъ имахъ щастието да посѣтя освободенъ прѣзъ пролѣтта на 1913 год. Вѣрата въ възтържествуване идеалитѣ на плеядата български борци за политическо и духовно освобождение на народа ни, винаги ме е крѣпила; тя ми дава и сега сила да понасямъ бодро старческитѣ си дни и да се радвамъ на гигантския напрѣдъкъ на българското племе, извършенъ въ толкова кѫсо врѣме, плодъ отъ борбитѣ на толкова знайни и незнайни труженици, въ чието число имамъ едно скромно мѣстенце и азъ."
София, юли 1920 г."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: хаджи Михаил Г. Костенцев (1832-1929) е изтъкнат български възрожденски деец, общественик и участник в църковните борби на българите в Македония и Тракия, един от първите български книжари (основател на първата книжарница в Щип и на първото книгоиздателство в София след Освобождението).


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 431 пъти.