Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Народни песни от с. Руждене (Гюреджик), Драмско", публикувано в "Сборник за Народни Умотворения и Народопис", книга L, София, 1963 година
Димитър Петколичев от с. Руждене, Драмско, Егейска Македония - "Народни песни от с. Руждене (Гюреджик), Драмско", публикувано в "Сборник за Народни Умотворения и Народопис", книга L, София, 1963 година


Увеличи
Описание

184 народни песни от с. Руждене (Гюреджик), събрани от българския етнограф и преводач Димитър Петколичев (родом от с. Руждене).
"Село Гюреджик се намира югоизточно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп) на 24 км от българо-гръцката граница и на 28 кв. северозападно от гр. Драма. То е разположено в котловина, която лежи в югоизточната част на планината Боздаг на шосето (през турско време калдъръмен керванджийски път), което свързва гр. Гоце Делчев, с. Зърнево (сега Като Неврокопи), Просечен (Просоцани) и гр. Драма. От всички страни е заградено с високи и стръмни планински ридове: на север "Свети Илия", на юг - "Корията" и над нея "Сухата гора", на запад - "Свети Петър", а на изток - "Боръ" и "Пазлака"...
Както показва името му "Руждене" (от руда), селото е рударско (миньорско). Землището му е богато на фероманган, среброносен галенит и други изкопаеми. Преди Балканската война те са били експлоатирани от англо-италиански компании. Старото население на селото (то е било дервенджийско и всред него не е имало нито един турчин, нито един грък преди 1913 г.) се занимаваше със земеделие, скотовъдство и занаятчийство.
След Балканската и Първата световна война се изселили двайсетина семейства. Масово се изселили през 1925 г., а последните коренни жители - след 1944 г. Сега в Руждене (Гюреджик) няма нито един кореняк. То е заселено с малоазиатски гърци. Ружденските бежанци се настанили най-вече в Пловдив (около 70 семейства), в с. Мечкюр, Пловдивско (4-5 семейства), в Ямбол (4 семейства), в Гоце Делчев и околните села (около 40 семейства) и другаде.
Масовото изселване бе наложено от постоянната след 1918 г. несигурност за имота, труда и живота на хората. От Илинденското въстание до 1925 г. били убити няколко десетки мъже. След изтеглянето на българската войска през 1913 и 1918 г. населението бе подложени на побоища, арести, унижения, грабежи, интерниране, екстерниране и избиване от велико-гръцките шовинисти. Техните жестокости надминаха жестокостите на турския башибозук при потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Съдбата на ружденци под гръцко иго е обща за всички българи от Беломорска Тракия и Македония след Балканската и Първата световна война"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър В. Петколичев е български просветен деец, учител, преводач и етнограф.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 300 пъти.