Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Пандо Киселинчев - Скулптор; Кратки животописни бележки", София, 1962 година
Пандо Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Пандо Киселинчев - Скулптор; Кратки животописни бележки", София, 1962 година


Увеличи
Описание

"Роден съм на 11.IX.1890 год. (ст.ст.) в с. Косинец, Костурско - Македония. Тогава селото броеше над 1400 жители, изключително българи. Баща ми Трендафил Киров Гинчев още 2-3 годишен останал сирак без баща и единствен наследник на голям имот. Баба ми Цвета повторно се омъжила за вдовеца Васил Киселинчев. Вероятно тя е пожелала и вторият й съпруг се е драговолно съгласил да осинови единственото й дете. Дядо Васил Киселинчев нямал деца от първата си жена. Така баща ми получил фамилно име - Киселинчев.
Току що завършил втори прогимназиален клас, 13-годишен преживях Илинденското въстание, избухнало през м. август 1903 г. Още съвсем невръстен, останал сам със старите си баба и дядо, аз преживях ужаси и страшни изпитания...Турците опожариха селото ни. Всички забягнаха в близкия балкан Тиза. В опожареното и напуснато мъртво село останахме единствени аз и престарелите ми и немощни баба и дядо. Потулихме се в една градина край селото, засята с царевица и фасул. Дълго стояхме скрити там, докато след обяд двама турски войници ни откриха и връхлетяха на дядо ми да го изнудват за пари. Всичко, което той имаше в себе си, им го даде. Но те не останаха доволни. Единият поиска жълтици. Сляпата ми баба слушаше и тръпнеше, но не можеше да види как кръвопийците насочваха страшното си оръжие срещу дядо. Турците упорито настояваха да получат, жълтици, а дядо отговаряше едно и също - "Нямам"! Разлюжени, турците се нахвърлиха на дядо, намушиха го с щиковете си, след това по същия начин убиха баба, и след като ги оставиха мъртви, бързо се изгубиха из зашумената градина. Свидетел на тази грозна сцена аз плачех, сърцето ми се късаше от жал за обичните ми баба и дядо, единствена опора в живота ми. От продължителен плач, и преживения ужас съм се изморил до пълно изтощение и съм заспал близо до милите си стари. Едва на следния ден се пробудих и едва сега се учудих, че турците са ме оставили жив. . .
След 94 страшни дни въстанието завърши с известната катастрофа. Прибрахме се в изпепеленото село без подслон, без завивки, без покъщнина. А аз. . . без родители, без дадо и баба, без братя и сестра. . ."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Пандо Киселинчев (1890-1980) е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България; деец на ВМОРО и един от основателите на Македонския научен институт.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 334 пъти.