Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)", публикувано в "Сборник за народни умотворения и народопис", книга L, София, 1963 година
Живко Добрев Калопединкин от с. Плевня, Драмско, Егейска Македония - "Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)", публикувано в "Сборник за народни умотворения и народопис", книга L, София, 1963 година


Увеличи
Описание

През 1963 г. българският историк и етнограф от София Петър Коледаров публикува в "Сборник за народни умотворения и народопис" фолклорни материали събрани от изтъкнатия български дипломат и общественик Живко Добрев Калопединкин от с. Плевня, Драмско.
"През 1939 г. Живко Добрев ми повери в ръкопис известен брой народни песни и бележки за народни обичаи от родното си място - с. Плевня, Драмско - с поръка да ги прегледам. . . .
Въпреки 71-годишната си възраст по моя молба сестрата на Ж. Добрев - Мария Левова, бивша учителка, завършила един от първите випуски на Солунската българска девическа гимназия, изпя някои от записаните песни. На места се оказаха неточности в записването. На поправките й обаче не можех да се осланям, понеже, както и самата тя заяви, излязла рано от родното си място, живяла по разни градове в Македония и в София и поради това не била запазила майчиното си наречие и свежи спомени за обичаите. Поисках да ме упъти към някои други плевненци. Тя ме посъветва да подиря известния музиколог Ангел Букурещлиев (сега покойник), също родом от с. Плевня и тогава живущ в Пловдив, където имало и много по-наскоро дошли техни съселяни.
Тази среща се осъществи през ноември 1940 г. А. Букорещлиев събра у дома си десетина бежанци от с. Плевня, настанени в Пловдив след "доброволната" размяна на население с Гърция съгласно спогодбата Моллов-Кафандарис. Те ми изпяха сватбени и празнични песни. . . Разказваха и пяха главно Гина Абаджиева, Ташина Янчулева, Катя Ангелова Арапчева, Надежда Бойчева Георгиева и Катерина Т. Пейчева, на възраст тогава между 40 и 50 години. . .
Плевненци се включили в обществения живот и на новоосвободеното си отечество. От това будно българско селище произхождат доста учители, хора на изкуството, агрономи, офицери, правници и др., които са спомогнали за изграждането и развитието на родната си държава и култура, като например музикологът Ангел Букорещлиев, художникът Борис Ангелушев, дипломатът Живко Добрев, педагогът Андрей Т. Гяуров (бивш директор на Пловдивската гимназия), агрономът Атанас Д. Ченгелов (бивш директор на Солунската българска гимназия и главен инспектор на Министерството на земеделието), адвокатът Атанас Букорещлиев, офицерът Андре А. Букорещлиев, композиторът Андрей А. Букорещлиев, лекарят Андрей Букорещлиев и много други.
Най-ранните статистически сведения за Плевня дължим на бошнака етнограф Стефан И. Веркович, който в 1889 г. съобщава, че това селище има 236 къщи, 329 брачни двойки, 800 души от мъжки и 785 от женски пол. Годишният данък, който плащало селището, бил 32050 пиастра, цифра, говореща за благосъстоянието на жителите му. Видният изследовател на Македония Васил Кънчов дава в своето етническо изследване на Македония следните данни за селото към края на миналия век: българи християни - 2140 души и цигани - 12 души, а другаде (към 1896 г.) наброява къщите му на 320. В необнародваните спомени на учителствувалия в това село през 1889-1892 г. Д. Божиков се съобщава, че населението възлизало на 600-700 български семейства, от които около 100 гъркомани (патриаршисти)."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Живко Добрев Калопединкин (1873-1939) е български дипломат, общественик и просветен деец. Учи в българското училище в Сяр и Драмското турско училище. Завършва българската гимназия в Солун. Следва право в Софийския унивеситет, но завършва в Лозана. Отдава се на дипломатическа кариера, която започва през 1898 г. като първи драгоман в Цариград. След това заема постовете: консул в Битоля (1906-1907), първи секретар в Лондон (1908 г.), управляващ легацията в Атина (1909-1910 г.) и консул в Скопие (1911-1912 г.).
През Балканската война Ж. Добрев е назначен за окръжен управител на Драма. През 1913 г. Ж. Добрев продължава дипломатическата си кариера като член на българската делегация, сключила Лондонския договор за мир. На следната година бил изпратен като генерален консул в Египет, а от 1916 до 1918 г. заема същия пост и в Одрин. След това последователно е главен секретар на Министерството на външните работи (1921-1923 г.), пълномощен министър в Атина (1923-1925 г.), откъдето бил върнат пак на служба в Министерството на външните работи, чийто главен секретар остава до пенсионирането си в 1932 г. През своята 35-годишна дипломатическа служба той представлява България и на много международни конференции за сключване на спогодби и пр. и се занимава с публицистична дейност във вестници и списание. Живко Добрев е превел на български език "Очерк по политическа икономия" от Пол Лероа Болье и "Князът" от Николо Макиавели.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 441 пъти.