Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Исторически и художествени паметници в манастира Св. Иван Бигор (Дебърско)", София, 1918 година
Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Исторически и художествени паметници в манастира Св. Иван Бигор (Дебърско)", София, 1918 година


Увеличи
Описание

(Четено въ засѣданието на Историко-филологичния клонъ на БАН на 14 юли 1917 г.; съдържа 17 илюстрации)
"Манастирътъ св. Иванъ Бигоръ се намира всрѣдъ планинската область Рѣка така наречена по рѣката Радика, която я прѣсича и която извира отъ сѣвероизточнитѣ склонове на планината Корабъ, а се влива подъ града Дебъръ въ Черния Дринъ. Слѣдъ петь часа езда стига се въ манастиря, надвисналъ сѣкашъ надъ самата Радика - на стръмния й брѣгъ отъ лѣво. Тукъ долината на рѣката е най-живописна, а изобщо природата е тъй величествена, чисто алпийска, че ако би сѫдилъ човѣкъ по тая область, за Дебърско, съ право може да го причисли къмъ най-хубавитѣ планински кѫтове на България. Гледката къмъ манастиря е чудесна; манастирскитѣ сгради сѫ потънали въ зеленина всрѣдъ гѫста гора отъ дѫбъ, липа, орѣхъ, дрѣнъ. Отъ манастиря пъкъ на срѣща прѣзъ рѣката се виждатъ по мекитѣ склонове на високата планина Кърчинъ наредени твърдѣ наблизу, сѣкашъ едно до друго хубавитѣ села Требишча, Битуше, Вельо-бърдо и Видуше...тукъ Радика твърдѣ живописно криволичи, а далече на сѣверъ надъ планинитѣ високо стърчи тѫпиятъ конусообразенъ връхъ на Корабъ. Над манастиря се издига планината Бистра, и почти над самия манастиръ малко сѣверо-източно се намира голѣмото българско село, сега градъ Галичникъ, на 1200 метра височина. Долината по цѣлия пѫтъ отъ града до св. Иванъ е очарователно хубава; особено сѫ красиви отъ лѣво и дѣсно селата и подъ тѣхъ на множество тераси едни надъ други прострѣни, сочни ниви и градини. Нигдѣ въ България не съмъ виждалъ толкова хубави на изгледъ села, защото въ Дебърско и това е особено, че селскитѣ кѫщи сѫ високо издигнати и масивни по строежъ, та всрѣдъ зеленината далечъ се бѣлѣятъ...
Мирското име на отца Партения е Петъръ Гавриловъ, роденъ на 1888 г. в с. Доленци въ Кичевско. Училъ се е въ Кичево и Дебъръ, гдѣто е свършилъ трикласно училище, а слѣдъ това и семинарията въ Цариградъ. При покойния дебърски владика Козма е служилъ десеть години като дяконъ. Още шестнайсетъ-годишенъ, отецъ Партений подозрѣнъ отъ турцитѣ въ връзки съ вѫтрѣшната револуционна организация, е лежалъ въ затворъ първомъ въ Дебъръ и въ Битоля, послѣ и въ Струга, Рѣсенъ и Охридъ. Освободенъ билъ веднага слѣдъ Битолското въстание (1903 г.), когато слѣдъ убийството и на руския консулъ Ростковский бѣ дадена амнистия. Прѣзъ врѣме на сръбската окупация на Македония той е билъ затварянъ отъ сърбитѣ, успѣлъ да избѣга въ България, гдѣто е прѣкаралъ емигранството си въ Неврокопъ при владиката Козма, а слѣдъ освобождението на Дебърско веднага се завърналъ заедно съ дѣдо Козма въ Дебъръ. На коледа 1915 г. и двамата пристигнали въ обичния си манастиръ св. Иванъ Бигоръ.
Първата българска война съ Турция на 1912 г. заварила отца Партения игуменъ въ сѫщия манастиръ. Щомъ се почнала междусъюзнишката война, сърбитѣ дошли въ манастиря съ 30 души стражари, дигнали го отъ тукъ и го интернирали въ Кичево, заедно съ владиката Козма. Понеже билъ отказалъ да признае сръбския владика Варнава за духовенъ началникъ, отецъ Партений билъ хвърленъ въ кичевския затворъ, гдѣто тогава е имало до 150 души българи, осѫдени на смърть отъ сръбския комитетъ "Черна-рѫка-мрътва глава".


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 743 пъти.