Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Неколко сведения за о. Паисия", публикувано във в. "Мир", брой 3534, София, 1912 година
Теодосий Гологанов от с. Търлис, Драмско, Егейска Македония - "Неколко сведения за о. Паисия", публикувано във в. "Мир", брой 3534, София, 1912 година


Увеличи
Описание

"Понеже на 11 майя тазъ година заедно съ празднуването на св. Кирилла и Методия, ще се празднува и 150 годишнината на знаменития хилендарски иеромонахъ о. Паисий, а мѣстата на рождението му и на смъртьта му не сѫ още точно извѣстни, вспомнихъ си що съмъ слушалъ за него въ дѣтинството си отъ единъ мой сродникъ и старецъ отъ селото ни Търлисъ (Неврокопско), иеромонахъ Теодосий, игуменъ на сѣрския монастирь св. Иоаннъ Прѣдтеча.
Покойний Теодосий прѣзъ 1862 година, въ единъ разговоръ за българската народность, разказваше на покойния Архимандритъ Исайя, и той отъ село Търлисъ, че когато билъ дяконъ, въ 1825 година билъ изпратенъ отъ монастиря въ Мелникъ за да се учи на гръцки при прочутия учитель Адамосъ, намѣрилъ тамъ да се учи и покойниятъ Неофитъ Ролски, и той дяконъ изпратенъ от Рилския монастирь. И двамата, като събратия по знание, чинъ и народность се сдружили и живеѣли заедно отъ 1825 до 1830 година.
Единъ день, като прѣговаряли прѣдмета на деня -- урока си по гръцката история. Теодосий казал на Неофита, че тѣ учатъ историята на чуждъ народъ, а пъкъ историята на своя народъ не знаятъ; и че понеже българскиятъ народъ нѣма книжнина, нѣмало и кой да напише неговата история; каквото и да има писано за неговото минало, то е писано отъ гръцки историци. Неофитъ му отговорилъ, че за жалость много късно е писалъ за българитѣ само единъ хилендарски калугеръ, иеромонахъ Паисий, неговъ съотечественникъ отъ Банско (Разложко)..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Теодосий Скопски [Васил Попилиев Гологанов] (1846-1926) е изтъкнат български възрожденец, духовник, учен богослов, преводач и член на БАН. Брат е на Иван и Никола Гологанови.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 310 пъти.