Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Прошение от Илия Марков (Илю) войвода до председателя на Народното събрание за възстановяване на намалената му пенсия (Кюстендил; 1896 г.)", публикувано в "Известия на Държавните архиви", книга 7, София, 1963 година
Ильо Малешевски войвода от Берово, Вардарска Македония - "Прошение от Илия Марков (Илю) войвода до председателя на Народното събрание за възстановяване на намалената му пенсия (Кюстендил; 1896 г.)", публикувано в "Известия на Държавните архиви", книга 7, София, 1963 година


Увеличи
Описание

"Господине председателю!
Господа народни представители!
Като че ли дългогодишните ми борби, мъки и страдания, придружени с непрестанни преследвания и гонения от турците, не са още свършили. Като че ли и след Освобождението на милото ми отечество, за свободата на което толкова много съм се борил и толкова много съм страдал, има да се изплащат още бащини и майчини грехове, и то в престаряла възраст, с разбито от неприятелски куршуми и ятагани тело и със сакати ръце или, по-добре казано, без ръце, с разстроено здраве, а при това и със стара, болна, немощна, телесно разстроена и схваната, на едно место лежаща съпруга, едничката моя поддръжка в тежките дни на страданията ми. Като че ли всичко това не беше достатъчно, та от 1 юли 1896 г. Пенсионната комисия ми отне половината от кървавата ми 200 лева месечна пенсия!
Господин председателю!
Господа народни представители!
Умът ми не стига и аз не мога достатъчно да се начудя и да разбера защо става това нещо? Защо ми се отнема кървавият залък от устата, залък, половината от които аз употребявах да прехранвам нещастната си съпруга! Може би това се прави за икономия?! Не, в такъв случай не уже ли моето мило отечество е достигнало до такова мизерно положение, щото без друго, за да се подкрепи от моята кървава пенсия, требва да се откъсне, та да излезне от това положение?
Ако е така, тогава проклети да бъдат заедно с мене, всички ония, които са работили за свободата на това отечество, което още в пелените на своя зародиш и в първите си младенчески години е достигнало до такова безизходно и окаяно положение - до банкрутство. Това е позор! Ако ли пък по нещастие действително страната ни е достигнала до подобно безизходно положение, тогава дайте да съберем всичко, щото имаме, да го превърнеме в пари и да избавиме отечеството от пропаст. Ето где е спасението!
Това е хиляди пъти предпочително и похвално, а при това и патриотично, отколкото да се отнемат кървавите пенсии на старите, изнемощелите и за нищо неспособните днес некогашни борци за свободата на народа и отечеството, заслугите на които никой не може да успорява.
Пред вид на това подписаний се обръщам към г. г. народни представители и ги моля най-убедително да ми възстановят пенсията от 200 лева, ако не и да ми я увеличат, за да мога да прекарам останалите дни от моя нещастен живот, с още по-нещастната ми съпруга.
Уверен, господине председателю, че молбата ми ще да се уважи, оставам с пълна надежда за удовлетворение.
С почитание - Илия (Илю) Марков, Стар войвода"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Ильо Марков Попгеоргиев (1805-1898) е легендарен български хайдутин, революционер и войвода, участник в Първата българска легия, Сръбско-турската война, Руско-турската война (капитан и командир на всички сборни опълченски чети) и Освобождението на Кюстендил, Кресненско-разложкото въстание и Сръбско-българската война (командир на чета от Радомирския отряд). Многократно е награждаван с ордени за храброст.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1524 пъти.