Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Спомени от София при Освобождението", публикувано в сп. "Сердика", бр. 3, София, 1938 година
Йордан Венедиков от с. Баня, Разложко, Пиринска Македония - "Спомени от София при Освобождението", публикувано в сп. "Сердика", бр. 3, София, 1938 година


Увеличи
Описание

"Моятъ дѣдо, макаръ селянинъ отъ село Баня, Разлогъ, бѣше търговецъ главно въ Солунъ. Тамъ влѣзълъ въ оживени търговски връзки съ единъ сапунджия. Сапунарството тогава било нова индустрия. Дѣдо ми, като предвиждалъ нейното голѣмо бѫдеще, далъ баща ми у сапунаря, ту на чирашки, ту на приятелски, ту на орташки начала, докато баща ми научилъ занаята...
Но баща ми разбралъ, че вмѣсто да събира лой отвънъ и да разпраща по градове и села сапунъ, по-добре ще бѫде да пренесе сапунджийницата си въ нѣкой по-голѣмъ градъ. Изборътъ му падналъ върху София, дето се поселилъ въ 1866 г. Сапунджийницата му бѣше срещу Бююкъ Джамия (днешния народенъ археологически музей), въ ѫгъла на улицитѣ Леге и Знеполе, които сѫ две отъ малкото запазили разположението си още отъ турско време...
...въ дюкяна на баща ми единъ день бѣха се събрали селяни. Стана дума за предстоящитѣ избори. Селянитѣ мислѣха, че ще избиратъ направо княз и се питаха кого да избератъ. Говориха за разни кандидати, разбира се все мѫже от тѣхнитѣ села. Най-после се спрѣха на дѣдо Димитрия отъ Бѣлопопци. Всички признаха, че той е най-добъръ и най-почтенъ. Следъ като си излѣзоха селянитѣ, баща ми и другитѣ граждани много се смѣха на тѣхната наивностъ.
Че София е избрана за столица, че е избранъ княз на България — тѣзи сѫдбоносни за нашия народъ и за насъ частно събития не достигнаха до моя мозъкъ; но тѣ се отразиха въ следното: единъ день баща ми повика мене и братъ ми Димитъръ и ни каза да отидемъ да търсимъ нѣкоя праздна турска кѫща да се пренесемъ, защото тука ще дойде българскиятъ царь. Думата князъ бѣше непонятна за насъ.
Ние съ брата ми веднага тръгнахме да търсимъ кѫща, въ пространството между сегашнитѣ улици Царь Освободитель — Графъ Игнатиевъ и Раковски — булевардъ Фердинандъ. Тамъ, както изглежда, е била аристократическата турска часть. Сараитѣ на богатитѣ турци бѣха изгорени и всичкото пространство бѣше запълнено съ уровища, овощни градини и тукъ тамъ по нѣкоя малка едноетажна кѫща. Прегледахме всички кѫщи. Всички бѣха останали безъ врати и прозорци.
Докладвахме на баща ми, че нѣма свободна кѫща, въ която може да се живѣе. Тогава баща ми нае временно кѫща въ улица Ангелъ Кънчевъ, кѫдето и се пренесохме. Зданието, въ което бѣхме настанени — харемлъкътъ на пашата — бѣ първата жертва на свободата и цивилизацията. При преобразованието на конака въ Дворецъ въ сегашния видъ то бѣ разрушено. Поради това то е съвсемъ забравено."


Източник: Оригинален източник на книгата - НБКМ

Автор: Роденият в Пиринска Македония Йордан Тимотеев Венедиков (1871-1957) е генерал от Българската армия, историк и публицист. Участник в Четническата акция, в двете Балкански войни и в Първата световна война. С множеството си публикации, които засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война, Венедиков си спечелва името на едно от светилата на българската военна историография.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 678 пъти.