Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Спомени от далечни времена", публикувано във в. "Мир", брой 12781, София, 1943 година
Благой Димитров от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония - "Спомени от далечни времена", публикувано във в. "Мир", брой 12781, София, 1943 година


Увеличи
Описание

Спомените на българския просветен деец Благой Димитров за солунските села Зарево, Висока и Сухо, Найден Геров и Априлското въстание в Пловдив през 1876 г.
"Нека прибавя, че говора на солунскитѣ села и то чакъ до Вардара и отъ тамъ по баиритѣ, които отдѣлятъ Солунско отъ Кукушко и селата въ Лагадинско и Неврокопско и др. е източно български говоръ. Казватъ човякъ, ляпъ, а не човекъ, лепъ, както това е другаде изъ Македония.Сѫщо и въ тритѣ села Зарево, Висока и Сухо казватъ ляпъ, човякъ, а не лепъ и човекъ. Но отъ друга страна, говора на тѣзи три села коренно се различава отъ говора на съседнитѣ имъ, макаръ и най-близки тамъ села...
Тритѣ села: Зарево, Висока и Сухо сѫ отъ горната страна на Бешикитѣ и изглежда, че тѣхни съплеменници сѫ били Касандрийскитѣ гърци, откѫснати отъ тѣхъ отъ цѣлъ поясъ турски села, който поясъ, вѣроятно, е станалъ причина и за тѣхното погърчване. Въ Касандрийско има село Зѫмбалъ (отъ Зембъ = Зѫбъ).
Писахъ въ друга статия, че българитѣ отъ селата Сухо, Зарево и Висока, както и погърченитѣ имъ братя отъ Касандрийско сѫ остатъци отъ тракийското племе Беши, (а не беси), за което се знае, че е живѣло въ Солунско и че това племе, именно, е дало имената на Бешикското езеро и на планината Бешикъ (Бешикъ гюлъ, Бешикъ дагъ). Писахъ още, че въ развалинитѣ (на черквитѣ) въ Касандрийско всички надписи сѫ писани на глаголица, отъ които заключихъ, че глаголицата е азбуката на Бешитѣ."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Благой Димитров е деец от късното Българско възраждане в Македония. Участва в Сръбско-българска война с Ученическия легион. Преподава в Солунската българска мъжка гимназия и в Софийска мъжка гимназия. Член е на Македонския научен институт в София и на Съюза на македонските емигрантски организации в България, като е председател на Емборското братство. Автор е на първата българска шахматна книга, брошурата "Шахматна логика" (1911). Умира в София през 1944 година.
Посетете Уикипедия за повече информация за Благой Димитров


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 323 пъти.