Писмо до гръцкия консул в Бургас от група български бежанци от Енидже Вардарско и Солунско .

"Живота ни, като българи в Гърция стана непоносим. От 1913 до 1919 година насам систематично се избиваха първи и събудени българи, или се заточаваха из островите на стара Гърция, обречени на явна смърт. Отнеха ни църквите и училищата, на свещеника ни, поп Козарев пред очите ни му измъкнаха брадата и мустаците. От всеки войник, или грък бежанец получавахме ежедневно побоища и заплашвания. Дъщерите, сестрите ни и жените ни се обезчестяваха от стражарите и войниците пред очите ни. Настаниха бежанци в къщите ни, които обсебиха всичката ни покъщнина, дребен и едър добитък и нас малтретираха. Взеха ни нивите, сеидбите и лозята и ги ожънаха и обраха плода, а нас оставиха да гладуваме. Кто не ни оставиха нищо, а само ни оставиха на произвола на съдбата, ходихме да се оплачем пред по-големото началство – Номарха – но ни се каза: Вий нали сте българи, какво чакате, та не сте заминали за България, както правят турците?"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Група обикновени селяни от селата Дамян, Геракарци, Дъбово, Алара (Енидже Вардар и Солунско).

---