Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Изгрева на просветата (първите училища в Щип)", публикувано във в. "Брегалница", брой 1, София, 1923 година
Маричка Андонова Прилепчанска от Щип, Вардарска Македония - "Изгрева на просветата (първите училища в Щип)", публикувано във в. "Брегалница", брой 1, София, 1923 година


Увеличи
Описание

През 1923 г. Щипското благотворително братство издава вестник "Брегалница", юбилеен брой по случай 25 год. от образуването на братството.
"Когато тъмнитѣ облаци на духовното робство почнали да се пръскатъ отъ проблѣсъцитѣ на просвѣтата - щипяни, като буденъ елементъ заели първитѣ редове за борбата и съ бързи крачки тръгнали по пѫтя на духовното възраждане и национално самосъзнание. Подемътъ билъ общъ и въ тая посока не се жалили нито срѣдства, нито трудъ. И споредъ свидетелствата на стари щипяни още преди 100-тина години половината отъ градското население въ Щипъ било грамотно...
Ето какви отзиви въ брой 42-44 на в. "Македония" въ 1867 г. се даватъ отъ двама дописници, които пропѫтували нѣкои крайща на Македония:
"Щипяни сѫ за уважение за наредбата на училищата. Прѣдаватъ се български и турски езици. Ученицитѣ на брой около 250. Народности три: българи, турци и егюпти. Българитѣ 2,000 кѫщи (освѣнъ Ново-село близо 600 кѫщи) турци отъ 500 повече, егюпти до 40-50 кѫщи..."
"Ето на тая 100 годишна българска дѣйност въ Щипъ, която е доморасло явление на населението въ Македония, и се явява като плодъ на собствено съзнание, а не на чужда пропаганда - трѣбваше да се тури край въ новитѣ врѣмена на 20 в. отъ завоевателя, който далеко надмина азиатскитѣ завоеватели, като пожела да лиши населението въ Македония отъ родна рѣчъ и отъ роденъ езикъ, за които сѫ полагани, както по-горѣ видѣхме толкова любовъ и усърдие на целокупното народно съзнание. Само отъ този фактъ може да се обрисува моралния обликъ на завоевателитѣ сърби, които замѣстиха турското политическо иго съ по-страшно духовно, езиково и училищно иго.
Нека се надѣваме, че събраната прѣзъ 100 год. народна потенция, че пристрасното горѣщо родно чувство не ще се омаломощатъ отъ никое езиково потистничество, така, както не се обезличиха тѣ и прѣзъ врѣмето на друго едно страшно иго - фанариотското.
Защото "не се гаси туй що не гасне".


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Маричка Андонова (Антонова) Прилепчанска е български просветен деец, деятелка на Щипското благотворително братство, Щипското женско дружество "Тодор Александров" и Македонския женски съюз.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 269 пъти.