Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Бележки и размишления върху Македонската нация", Варна, 1950-1959 година
Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония - "Бележки и размишления върху Македонската нация", Варна, 1950-1959 година


Увеличи
Описание

"Бележки и размишления върху Македонската нация" на българския журналист, общественик, деец на левицата на ВМРО и автор на първия буквар на новосъздадения македонски литературен език (през 1945 г.) Димитър поп Евтимов от Ресен.
Бележките са писани във Варна, в периода 1950-1959 г. и досега не са публикувани.
"Да не си правим илюзии. Ще додат новите поколения - внуците и внучките на сегашните ръководители на НР Македония и ще проговорят с езика на историята, такава каквото тя е била. Те ще се смеят на всичко онова, което днес се говори и пише върху миналото на Македония, на онова, което се върши, особено на стремежът да се покрие с кал името българин, което са носили с гордост и отстоявали с потоци алена кръв най-светлите фигури на нашето славно и незабравимо минало...В прочутите зандани в Битоля, в Диарбекир, Фезан и другаде гниеха, страдаха и мреха не всички жители на Македония, а само или главно, да не кажем изключително, ония които беха най-корави българи, които в държавните регистри на отоманската империя фигурираха като отделен народ, наречен "БУЛГАРМИЛЕТ".
"Сърбмилет" тогава в Турция (Македония) немаше.
И така:
Борбите на нашите възрожденци срещу проклетите фанариоти, национално освободителните борби срещу турския султанизъм преди и след великия Илинден и тия на самия Илинден, както и борбите на македонските партизани през време на Втората световна война не биха били възможни без активното и масово участие в тех на българското население на Македония, без омразните днес там "бугари".
Конкретно: борбите на македонските партизани във вардарска Македония, без връзката им с борбите на старите илинденски витязи, щеха да бъдат не Македонски, а сръбски партизански борби и като такива щеха да бъдат водени не за Македония, а за Сърбия; македонската кръв щеше да се лее не за македонска държава значи, а за сръбска държава; и най-важното, те, нашите партизани, щеха да се чувстват в борбата не като македонци. а като прави сърби, а именно като такива, като прави сърби, те щеха да се борят за Сърбия като врагове на Македония.
Това е истината, чистата и света истина, на която аз посвещавам този скромен мой труд. Знам, аз скоро ще умра, но трудът ми и истините в него нема да умрат, заедно с мене...."
Третият, реакционен и антинароден елемент при изграждането на македонската нация се изрази в това, че нейното изграждане се извършваше в една жестока, непримирима, варварска, бих казал борба срещу българщината въобще, срещу всичко българско, срещу всички българи, независимо от това, какви са те: национал-шовинисти, фашисти, кулаци или социалисти, комунисти, болшевики. Насаждане на подобна една омраза към цел един народ, към всичко българско, особено днес при условията на тържествуващия социализъм и пролетарски интернационализъм е с нищо неоправдано деяние, граничащо с престъпление. С тази враждебно антибългарска и шовинистична политика скопските патриоти и стоящите зад тех, техни учители се напъваха да оклеветят и опозорят цел един народ, да го убият морално, духом, и после да го унищожат. Но с всичко това те така огорчиха, както видехме македонското население в самата Македония, емиграцията, 500-хилядната емиграция в България, даже и тая вън от България щото това огорчение бърже мина в необуздана омраза и се изрази в най-лоши замисли спремо врага, в омраза и спремо всичко онова, което той вършеше..."


Източник: Оригинален източник на книгата - Държавна агенция "Архиви".

Автор: Димитър Попевтимов е български учител, журналист и общественик, деец на лявото крило на ВМОРО, БКП и ЮКП. Председател е на Македонското варненско културно-просветно дружество "Гоце Делчев", главен-редактор на в. "Македонска правда". През Втората световна война е български училищен инспектор в Ресен (1941–1944). През 1945 г. списва в Скопйе първия буквар на новокомпонирания македонски език и става основател на "Здружението на македонските новинари". Разочарован от политиката на Тито и Югославия се завръща в България, където умира. Неговият син Венцеслав Евтимов е доайен на йогата в България.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 633 пъти.