Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Едно бележито послание на Цариградската патриаршия до българите въ Дебърско (1849 год.)", публикувано в "Списание на Българската академия на науките", книга XVIII, София, 1919 година
Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Едно бележито послание на Цариградската патриаршия до българите въ Дебърско (1849 год.)", публикувано в "Списание на Българската академия на науките", книга XVIII, София, 1919 година


Увеличи
Описание

"...Забѣлѣжително е именно, че това патриашеско синодално писмо, чийто оригиналъ азъ намѣрихъ, ровейки низъ захвърленитѣ и изпокѫсани книжа отъ манастирската архива на Св. Ив. Бигоръ, смѣстена въ една полуподземна стая на старото здание ("Стария палатъ"), когато бѣхъ посѣтилъ манастира прѣзъ Августъ 1916 год., е съчинено на гръцки и на български, както е видѣтъ на приложеното тукъ факсимиле, гдѣто личатъ и подписитѣ на синодалнитѣ членове. Българскиятъ текстъ, който заема дѣсната половина на документа, съдържа точенъ прѣводъ на гръцкия отъ лѣво. До колкото ми е извѣстно, всички до сега познати намъ писмени актове отъ тоя родъ на Цариградската патриашия, отправяни прѣди учрѣдяването на българската ексархия до манастири и митрополии въ България, не сѫ писани и на български. Още по-интересно е, че българскиятъ езикъ въ посланието, за което е дума, не е черковно-славянски, както можеше да се очаква, а съдържа толкова елементи отъ българския книжовенъ езикъ и дори и отъ мѣстното българско нарѣчие, което се говори въ Дебърско, че новобългарскиятъ му характеръ прѣобладава, както ще се види отъ печатания по-долу текстъ и езиковитѣ обясняние, които слѣдватъ.
Българскиятъ езикъ на патриаршеското послание има и важно политико-етнографско значение като неопровържимо доказателство противъ често повтаряната измислица на враговетѣ на българска Македония, какво ужъ на пропагандата отъ страна на българската Ексархия се дължалъ българскиятъ характеръ на славянското население въ тая область. Документътъ – патриаршеското послание – е датуванъ отъ 26 априлия 1849 год., слѣдователно е писанъ двайсетина години прѣди учрѣдяването на ексархията."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 304 пъти.