Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Кратка история на Македония", Варна, 1948 година
Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония - "Кратка история на Македония", Варна, 1948 година


Увеличи
Описание

Неиздаваната "Кратка история на Македония", на българския журналист, общественик, деец на левицата на ВМРО и автор на първия буквар на новосъздадения македонски литературен език (през 1945 г.) – Димитър поп Евтимов от Ресен.
"Ние тук няма да се спираме и да изброяваме всички ония автори, сведения и факти, с които тъй много изобилства историческата литература, за да се види от всекиго, че не във времето само на Хаджи Данаил т.е. близо преди 200 год., а и много по-рано славянското население се е третирало като българско и самото то е знаело, че е такова. Големите наши деятели - възрожденците именно, защото са знаели какви са и какво е самото славянско население на Македония са подели борба не за славяномакедонски у-ща, или просто за македонски такива, а за български у-ща. През време на революционните борби нито един от нашите революционери не бе заявил, че не е българин, и че населението, което се бореше за своята свобода не е било българско и у-щата не български. Когато става думата за националното съзнание на македонският българин, особено на българите от епохата на нашето възраждане, трябва дебело да подчертаем, че те са биле много по-разпалени българи, отколкото българите в останалите български краища. Разбира се това явление има своето историческо обяснение, а именно защото те са били поставени да действат при много по-лоши условия от останлите българи. Така се обяснява ония фанатизъм, с който мреха много от тях. Пословичен ще остане фанатизмът на Йордан хаджи Константинов - Джинот, който в една своя статия в "Църковен вестник" казва: "Ако ме запитат какъв съм, човек или българин, аз ще отговоря, че съм българин, защото ако не съм българин не мога да бъда и човек..."
"Борбата на нашите възрожденци беше не само народна борба, в смисъл чисто македонска, тя беше борба от по-голем мащаб, борба всенародна, всебългарска, за укрепване общият южнославянски фронт срещу общият враг. Тая борба обхващаше цялото пространство от Черно море до Охрид и от Дунав до Белото море, и за това нашите възрожденци беха едновременно и български възрожденци, както и беха същевременно и наши македонски възрожденци. Неофит Рилски беше толкова македонец, колкото и българин. Същото може да се каже и за Братя Миладинови, Джинот, Пърличев и всички останали македонски възрожденци, които бяха и сега са и български възрожденци. Както Смирненски и Ботев, Дедо Благоев, Георги Димитров, Йонко Вапцаров, Марчевски и Гоце Делчев (задр.) са толкова българи, колкото и македонци. Тази общност на борбата именно беше пълната гаранция за успеха на делото. И никому тогава не е идвало ум да се цепи, за да образува отделен негов чисто македонски фронт, откъснат от фронта на останалите борци срещу фанариотизма. Точно така схващаха своята голема задача, да укрепват и да разширяват общия фронт срещу общия враг, в името на една и съща цел. Тука е една от големите заслуги на нашите възрожденци."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Попевтимов е български учител, журналист и общественик, деец на лявото крило на ВМОРО, БКП и ЮКП. Председател е на Македонското варненско културно-просветно дружество "Гоце Делчев", главен-редактор на в. "Македонска правда". През Втората световна война е български училищен инспектор в Ресен (1941–1944). През 1945 г. списва в Скопйе първия буквар на новокомпонирания македонски език и става основател на "Здружението на македонските новинари". Разочарован от политиката на Тито и Югославия се завръща в България, където умира. Неговият син Венцеслав Евтимов е доайен на йогата в България.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 552 пъти.