Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Народен календар от Охрид", публикувано в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", Книга XVI и XVII, София, 1900 година
Евтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония - "Народен календар от Охрид", публикувано в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", Книга XVI и XVII, София, 1900 година


Увеличи
Описание

"Сива голобица" се казва коледата. Тя е на 24. декември зараньта. Тогава отъ "темни зори" отиватъ дѣцата да коледуватъ и да пѣятъ, "сива, сива голобица". Оттукъ и деньтъ получилъ названието си, "сива-голобца". Тоя день се казва още и коледа. На коледаритѣ даватъ орѣхи, кестени, бадеми и др... Въ махалитѣ Месокастро и Кошишича намѣсто "Сива, сива голобица", викатъ само "коледа, бабо, коледа!".....
Бѫдникъ се казва вечерьта срещу Рождество. Тогава не се спи цѣла нощь и не се гаси огъньтъ. Сега макаръ и да си полѣгватъ мѫжетѣ и дѣцата, но майкитѣ не се събличатъ и прѣдрѣмватъ край огнището. Наслагатъ "пенушки", които тлѣятъ и държатъ жарь, и нареждатъ наоколо тенджеритѣ съ ястията за другия день. Щомъ удари клепалото, всички ставатъ, промѣнватъ се въ новитѣ си дрехи и отиватъ въ черква....
На 25. декември е "Божик". Презъ тоя день, па и прѣзъ всичкитѣ божични праздници, дѣцата и възрастнитѣ играятъ съ бадеми...
Прѣзъ поститѣ дѣцата, като очакватъ божикъ, пѣятъ си:
Идѫт божик,
Носит ноже,
Да колиме теле,
Теле велит: "леле,
Не коли ме мене,
Коли го заiка!
Заiчина, дечина
По-дебели мечина".
По случай тоя праздникъ сѫществува и тази пословица:
Пред божик,
Зад божик,
Кеi да си,
Дома да си.
Бележка. Приказчицитѣ и нѣкои отъ обичаитѣ при праздницитѣ ми разказа вуйна ми Сава Илеска на 63-годишна възрасть."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София) е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 273 пъти.