Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Дописка, Битоля, 1867, 28 Януари", публикувано във в-к "Македония", година I, бр. 12, Цариград, 18 февруари 1867 година
Методий Кусев от Прилеп, Вардарска Македония - "Дописка, Битоля, 1867, 28 Януари", публикувано във в-к "Македония", година I, бр. 12, Цариград, 18 февруари 1867 година


Увеличи
Описание

Методий Кусев от град Прилеп с дописка за положението в Македония до вестника на П. Р. Славейков „Македония“. Над 100 години по късно тази дописка ще бъде фалшифицирана от сърбо-македонистите, като за съжаление, до ден днешен нейният македонистки фалшификат се разпростанява в Р. Северна Македония.

"… и колко да ни направиха от многото ни преболевания да не можиме да ходиме на пред в онова което връшат днес братята ни, то не можеха да искоренат съсем и природното ни свойство, санки Македонците да не бидат Македонци: Охрид който беше преди 100 год. престолен град на Бугарска Патриаршия, постановена уще от Устиниана (Управда) великото чадо от истата майка (Бугариа), светилник едно време за просвещението на Славянскийт век, пак не е останал на зад и немат да си кажит в денешните времена първобитността си, санки оти не е изгубил жицата на славните прадеди свои."

"Днес в Охрид загърме глас народен, при тихите дни на Августейшийт ни Цар Султан А. Азис татко наш. Самите до сегашни гръцки учители, а особито Г. Пърличев който биде венчан в Атина за прочутата му поезия „Ὁ Ἁρματωλός“, проповедуват в гръцките училища съборно за до сегашното им (ни) заблуждение. Сека недела се изговарят по църквите трогателни слова за постраданието и досегашното ни боледувание от гърцизмът, и оти без друго требат да се нетуркат съсем та да видат бела виделина. Но чунки многу им пречит Владиката, не оставайки ги да си пеят слободно по църквите на матерният им язик, и има затварят училищата (разумева ся Бугарските), кое е противно и на царските високи фермани (но Гърк познават ли нещо?) и погазуват сичките им правдини, гледайким се четири очи, според високата заповед да не испущат некак от ръцете си и той град, град който съ своето подигнуване за гърковеде е самият ключ, който да развързат сичките мътни и оплетени, за Бугарите църковни въпроси, решиха се с единодушие сички, мало и големо, женско и мажко да го истерат и да си ската своите правдини, за кое и се подадоха толку жалби в Цариград, и е от денес под суд."

"Не ет само Охрид що се разбудуват денеска и си барат своите правдини, но на сичка почти Македония гледат да се отворят училища; да въвеждат по църквите Старо-Бугарскийят язик, да не уставят учебните заведения и общенародните работи в ръцете на един двойца дошлици другородци, които гледаха и гледат се що е народно (Бугарско) да непустат; на секаде гледаш търговските тефтери (расписи) да се преправат от гърцки на Бугарски; мало и големо се веселит под широката сенка на Ав. ни Цар Ц. А. Азис, и се изнаслаждават с това що си опознало народност-та."


Източник: Оригинален източник на статията е в-к "Македония", чийто дигитализирани броеве може да намерите на сайта на Пловдивската библиотека

Автор: Роденият в град Прилеп Методий Йовчев Кусев (1838-1922, Стара Загора) е виден общественик и висш български духовник. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 443 пъти.