Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Днешната политическа постановка на Македонския въпрос; Автономия и Независимост", София, 1928 година
Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония - "Днешната политическа постановка на Македонския въпрос; Автономия и Независимост", София, 1928 година


Увеличи
Описание

"Беседа държана въ конгреса на Съюза на Македонскитѣ Младежки Културно-Просвѣтни Организации въ България на 23. Августъ Въ София.
Презъ 1878 Берлинскиятъ конгресъ унищожи Свети Стефанскиятъ договоръ. Отъ България бѣше създадено едно васално княжество на северъ и една автономна область на югъ, а Македония остана пакъ подъ робство съ платоническото съдържание на чл.23. от Берлинския договоръ.
Минала презъ едно дълговѣковно робство, калила се презъ неговитѣ тъмни и жестоки дни, Македония имаше вече задъ себе си епични борби, съ вложени въ техъ голѣми духовни и материални сили за освобождението - духовно и политическо - на българския народъ. Много естествено, че Македония не можеше съ смирение, безропотно да посрещне продължението на робството, което европейскитѣ преплетени смѣтки бѣха й наложили в Берлинъ. Противъ това престѫпление Македония протестира съ кръвьта на синоветѣ си при Разлогъ, Охридъ, Кресна, Прилепъ и пр....
МАКЕДОНИЯ има всички условия за едно самостоятелно сѫществуване...
Етнографски Македония не е цѣлостна. Въ нея живѣятъ нѣколко народности съ свой езикъ и култура. И отъ македонскитѣ съседки само България и Гърция иматъ въ Македония етнически сродно тѣмъ население - българи и гърци.
Този фактъ въ миналото служеше и на двѣте да подкрепятъ своитѣ претенции надъ Македония. Пакъ този фактъ Гърция и днесъ сочи като оправдание, за да стои въ Македония. Сѫщитѣ "основания" сочатъ днесъ и фалшификаторитѣ на "научни истини" отъ Бѣлградъ.
Тѣзи "претенции" върху Македония трѣбва да паднатъ за винаги, защото на македонска земя не живѣятъ само българи, нито само гърци, нито само "сърби". Тамъ има и други народности, които иматъ право свободно да се развиватъ, свободно да творятъ и напредватъ. И заради етническата си разпокѫсаность Македония трѣбва да бѫде оставена на собствената си участь и освободена отъ атакитѣ на съседитѣ си, които никога не биха могли да разрешатъ въпросътъ за македонскитѣ народности. Тѣ трѣбва да бѫдатъ оставени свободно сами да се опредѣлятъ и да се чувствуватъ такива каквито сѫ въ действителность.
Географски, економически и етнографски причини налагатъ самостойностьта на Македония...
Македонски народъ не сѫществува нито въ политическо, нито въ етническо отношение, защото нѣма на лице нито македонска държава, нито пъкъ е известна нѣкаква отдѣлна македонска народность. Но, ние, македонцитѣ, които се боримъ за политическо обособяване на нашата татковина, трѣбва винаги да си служимъ съ понятието македонски народъ, първо - за да подчертаваме единението на всички македонски народности въ името на единъ общъ идеалъ, и второ - за да изявяваме неотстѫпно нашето решение да осѫществимъ политически македонскиятъ народъ.
Понятието македонец, македонци, има сѫщо своето значение. То отговаря на понятието швейцарецъ...
НАСЪ не може да не ни интересува мѣстото на македонскитѣ българи въ днешната борба за освобождението на Македония, едно - защото тѣ образуватъ най-многобройната македонска народность, и второ - защото и днесъ тѣ оставатъ най-енергични и най-упорити въ преследваната цель, и пакъ сѫ начело въ борбата, било за да рѫководятъ, било за да даватъ жертви.
Македонскитѣ българи първи почнаха борбата за освобождението на българското племе отъ духовно робство и за български черкви и училища. Тогава не сѫществуваше македонски въпросъ...Македонскиятъ въпросъ изникна когато македонскитѣ българи - както видѣхме и въ началото - непосрѣдствено следъ берлинския договоръ почнаха да протестиратъ чрезъ кървави бунтове, за дето ги бѣха отдѣлили отъ общото българско отечество..."


Източник: Документът е предоставен от Институт по История на Българската Емиграция в Северна Америка - "Илия Тодоров Гаджев"

Автор: Роденият в град Крушево Кръстьо Лиманов Велянов (1895-1954, София) е журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество "Вардар". След 9-ти септемрви 1944 г. е репресиран от комунистите.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 269 пъти.