Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Гоце Делчев - Моят Настойник", публикувано във в. "Български юг", брой 77, Серес, 1 май 1943 година
Михаил Думбалаков от с. Сухо, Лагадинско, Егейска Македония - "Гоце Делчев - Моят Настойник", публикувано във в. "Български юг", брой 77, Серес, 1 май 1943 година


Увеличи
Описание

"И сега го виждамъ. Съ срѣденъ ръсть, широки плещи, съ обло мургаво лице, и две черни искрящи очи, черна като смола коса, тѫнки дълги мустаци и съ една подкупваща усмивка. Мълчаливъ, благъ и кротъкъ...
...Останахме двамата.
– Значи, ти си немирното братче на нашия харамия, ( така зовѣха братъ ми, другаритѣ му), започна Дѣлчевъ на леко уловимъ кукушки диалектъ. И продължи...
– Я кажи защо и какъ избѣга? И азъ заразказахъ темпераментно безъ страхъ, като че ли предъ менъ не стоеше апостолътъ на революцията, но нѣкой мой връстникъ - другаръ...
– Добре, подзе Дѣлчевъ – избѣгалъ си, това не е голѣма бѣда, но отъ сега нататъкъ ще бѫдешъ по-разуменъ, трѣбва да постѫпишъ въ военното училище, такова е желанието на братъ ти.
– Борисъ Сарафовъ, съ когото ще се видимъ тази вечерь, ще има грижата да те настани въ военното училище, а до постѫпването ти азъ ще се грижа за всичко отъ което имаш нужда...
Знаехъ пакъ отъ брата ми, че Дѣлчевъ и Сарафовъ сѫ гостували въ нашето родно с. Сухо и сѫ били скѫпи гости въ нашия домъ.
– А сега, каза Дѣлчевъ, ела съ мене да ти посоча гостилницата, въ която ще се хранишъ. Тамъ се храня и азъ, тамъ идва почти всѣки обѣдъ и вечерь и Сарафовъ. Ще се хранишъ въ харамийската гостилница, нали си братъ на харамия и то на какъвъ харамия... Дѣлчевъ искрено обичаше брата ми и го цѣнеше много...
Дѣлчевъ стана и, хващайки ме за рѫката повлече ме съ сѣбе си като свое дете къмъ прочутия на времето си ресторантъ - бирария "Братя Миладинови", който се намираше на единъ отъ ѫглитѣ кѫдето се пресичатъ ул. "Мария Луиза" и "Екзархъ Иосифъ"...
Тукъ наистина още първата вечерь видѣхъ и Борисъ Сарафовъ и моятъ учителъ отъ Солунската гимназия Гйорче Петровъ и цѣлъ низъ отъ видни дѣйци, съ които по-късно станахъ и близъкъ другаръ. Азъ безъ да подозирамъ навлизахъ въ срѣдата на хора, които творѣха новата история на Македония...

...Моятъ отговоръ, изглежда хареса на Дѣлчева, защото - потупвайки ме по рамото - добави.
– И ти си роденъ за харамия.
– Роденъ съмъ бай Гоце и ще стана, отвърнахъ азъ самодоволно.
– Тогава, хайде съ мене... следъ нѣколко дена заминаваме.
– Съ удоволствие, но дадохъ вече дума на капитанъ Юрданъ Стояновъ. Ставамъ секретаръ на четата му.
– Добре, дръжъ на думата си, и ти си твърдъ като братъ ти..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Михаил Думбалаков (1882-1959, София) е български журналист и революционер, деец на ВМОК и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Брат е на видния български офицер и войвода от ВМОК Димитър Думбалаков и на загиналия на връх Ножот войвода на ВМОРО Трендафил Думбалаков. След Илинденското въстание работи за бременската търговска къща "Мислер" на Балканите, в Западна Европа и Аржентина, а през 1907 г. е назначен за търговски представител на фирмата "Австро-Американа". През Балканските войни е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение и е околийски управител на Лагадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части, а през Първата световна война е в Единадесета пехотна македонска дивизия. След 9 септември 1944 год. подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров.
За повече информация за Михаил Думбалаков тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 337 пъти.