Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Из архивното наследство на Тодор Александров (кореспонденция)", публикувано в "Известия на Държавните Архиви", книга 60, София, 1990 година
Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Из архивното наследство на Тодор Александров (кореспонденция)", публикувано в "Известия на Държавните Архиви", книга 60, София, 1990 година


Увеличи
Описание

36 писма из кореспонденцията на Тодор Александров, публикувани от Кр. Гергинов и Ц. Билярски през 1990 год.
Из писмо до Александър Цанков (5 ноември 1923 г.):
"...Професорът-дипломат Михалчев прие ме любезно и ние скоро минахме на сръбско-българските и чехо-българските отношения.
От първите още думи разбрах, че професора питае нещо (как да го нарека) като органическа омраза към твърде естественото и, за щастие, този път много по-затвърдено желание на македонските българи да се борят с всички сили против угнетителите си. Михалчевата идеология е следната: България и Сърбия требва да се споразумеят по пътя на взаимните отстъпки. България требва да жертвува всичко оттатък Вардара...
...До тука разговора вървеше на академична почва. Аз казах своите възражения. Но, когато забелязах на професора, че днес пък и вчера чистия, непокварения български дух, според думите на хора компетентни и не македонци (посочих проф. Кацаров), живее повече в Македония, професора кипна, и ядовито каза, че това не било верно, и че даже "разумни" македонци виждали, че сърбите никога не ще изпуснат Македония, че тези, които искали да живеят добре в България трябвало да се преселят окончателно в нея и да забравят "Македония".
Разбира се, аз не счетох за нужно, щом разговора взе такава форма да продължавам беседата, но го помолих да бъде по-деликатен към събеседника и гостина си, който е убеден, че каквито и политически комбинации да настъпят в Македония, културните връзки, националната идея, българската просвета, ще черпят от македонския пример, не по-малко отколкото от мизийския и тракийския. Професорът пожълтя и млъкна, за да забележи по-сетне с една за мен необяснима ядовитост, че Външното министерство се било напълнило с македонци, и че това не правило добро впечатление в чужбина. Протестирах за тези думи пред професора и му напомних, че и той е от "турско".
От всичко това аз се убедих - колкото и да не е скромно да кажа това, че Михалчев не само не е полезен, но е и вреден за поста, който са му дали. И то не защото мрази македонските българи (още ми е необяснимо как може да храни такива чувства един просветен човек и още повече - един тракийски българин), а защото целата му дейност в Прага почива на песъчна почва. Чехите не е да не знаят, че чувствата на македонските и на освободените българи се сливат, сега след войните, повече от всеки друг път, и че ако македонските българи водят една самостойна политика - това се диктува от цел един сложен комплекс от въпроси, прямото разрешение на които не лежи само в техната сила. Старанията на чехите да ни сближат със сърбите, доколкото тези старания са искрени и изхождат от чувства на "славянска взаимност", са старания да сломят "българската гордост и непримирителност", та след това да действуват по-нататък. Мене ми се стори, че Михалчев преди да иде в Прага, е бил напълно сломен, със счупено българско оръжие в ръце. А това вече е много. То е много за нас, но е добре дошло за сърбите, които в Прага, според случая, ту се крият зад гърба на чехите, ту изпъкват пред тех..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.
За повече информация за Тодор Александров тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 335 пъти.