Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Брачник; Книга за Сродствата и други отношения на Бракът", Пловдив, 1887 година
Йоан Хармосин Охридски (Иван Генадиев) от Охрид, Вардарска Македония - "Брачник; Книга за Сродствата и други отношения на Бракът", Пловдив, 1887 година


Увеличи
Описание

През 1887 г. Йоан (Иван) Хармосин Генадиев Охридски с благоволението на Светата православна българска църква и лично на Екзарх Йосиф издава книгата "Брачник; Книга за Сродствата и други отношения на Бракът".
"Многоуважаемо-то ни Духовно Началство отколе усеща скудостта от една Наръчна книга за сродствата, преведена, или съчинена, на Народния ни язик, за да имат удобство Свещениците, да ся произнасят лесно и точно, когато би ся предложило там питане за качеството на едно сродство съществующе по-между две лица: мъжко и женско, които имат намерение да дойдат в приобщение брака. По следствие на тая скудост Негово Блаженство: Българский Екзарх Господин Г-н Йосиф още при пребиваването си тук през 1879 г. в църковното си Попечение, беше обещал готовността си да подкрепи с Пастиреначалническата си защита издаванието на подобна книга...И понеже главната причина, която предизвиква разните запитвания, и понятия за качеството на всяко едно сродство, е бракът, заради това нарекохме книгата "Брачник"...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Йоан (Иван) Генадиев Хармосин Охридски (ок. 1830 - 1890; Пловдив) е български възрожденец, църковен деятел, учител, писател и композитор. Син е на Генадий митрополит Велешки и баща на видния български политик Никола Генадиев, и на журналистите/издатели Харитон Генадиев и Павел Генадиев. Учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград. До 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. Съученик и приятел на Григор Пърличев, с когото отпечатва на гръцки език сбирката "Сфинкс". Работи известно време като учител и секретар при Дерконския митрополит Герасим, а от 1866 до 1867 при баща си в Дебър. Преподава църковно пеене на манастирските ученици в Кичево. Преработва и издава на български език църковни песни. Участва в църковно-националните борби. От 1870 до 1873 г. е секретар на баща си във Велес. След 1874 е учител по история и църковно пеене в Пловдив, а след Освобождението до края на живота си е секретар на Пловдивската митрополия.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 652 пъти.