Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Книга сия зовомая Огледало", Будапеща, 1816 година
Кирил Пейчинович от с. Теарце, Тетовско (Долни Полог), Вардарска Македония - "Книга сия зовомая Огледало", Будапеща, 1816 година


Увеличи
Описание

През 1816 г. Кирил Пейчинович публикува в Буда една от първите книги написани на новобългарски език "Книга сия зовомая Огледало".
"Книга сия зовомая огледало / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии, многогрешним во Йеромонасях и недостойнейшим Игуменом Крал Марковаго монастиря, иже во Скопие у Маркоа река храма светаго великомученика Димитрия КИРИЛ ТЕТОЕЦ ПЕЙЧИНОВИЧ; и издася на тип иждивением и потщанием благоговейнаго во Свещеницях господина Косте Стошича попа от Призрена града. – В Будине граде писмени Кралевск. университета Пещанскаго, 1816."


Източник: Оригинален източник на книгата Национална Библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"

Автор: Кирил Пейчинович е виден български духовник, книжовник и просветител, един от първите автори на литература на новобългарски език. Tой е роден в големото Положко село Теарце (около 1770 г.). Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах. От 1801 г. Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатана в 1816 г. в Будапеща. През 1818 г. Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 г. манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце, където служи до края на живота си. Умира на 12 март 1845 г. За повече информация тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1471 пъти.