Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Слово Кирила Философа Блъгарскаго", публикувано в сп. "Български книжици", част I, книга I, Цариград, януари 1859 година
Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес, Вардарска Македония - "Слово Кирила Философа Блъгарскаго", публикувано в сп. "Български книжици", част I, книга I, Цариград, януари 1859 година


Увеличи
Описание

През 50-те години на 19 век Йордан Хаджиконстантинов е в контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата). В списанието на Дружеството той публикува за пръв път неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. "Слово от Кирил Философ как покръсти българите", известно още и като "Солунска легенда" . Това става в "Гласник Друштва србске словестности", книга VIII (Београд, 1856), с. 146-147 под заглавие "Слово Кирила славенца солунскаго философа бугарскаго" , Iордан Хаџи Констандинов. В този апокрифен текст се казва:
"Кириле, Кириле, иди в (обширната) земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон."
През 1859 г. Йордан Хаджиконстантинов сътрудничи и на българското възрожденско списание "Български книжици" , където отново публикува словото за Кирил Филосов (част I, книга I, Цариград, януари 1859 г.) придружено с кратък коментар от страна на Джинот:
"... това слово объема обаче една велика историческа истина, че Св. Константин или Кирил бил призван и пратен първо на Блъгарьi-тьi, и за тех изобрел Славянска-та азбука, а после отишъл към Моравляном и други народамъ."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882, Велес) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 843 пъти.