Библиотека Струмски
Издателска дейност:
Подкрепете ни:

VMRO Lion
Македония >> "Нашата кауза", публикувано във в-к "Илинден", год. II, бр. 5, София, 5 февруари 1922 година
Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония - "Нашата кауза", публикувано във в-к "Илинден", год. II, бр. 5, София, 5 февруари 1922 година


Увеличи
Описание

В тази своя статия Арсени Йовков (под псевдонима Стар Чинар) разказва за различни теми и случки вълнуващи бившите македоно-одрински революционери:
- за сръбската ярост, когато един сръбски "учен" установил, че на едно протестанско молитвено събрание в Македония под сръбско владичество се пее на "проклетия бунтовнически български език". Йовков допълва:
"Да! Християнското население в сръбска и гръцка Македония в своето грамадно мнозинство, говори един много неприятен за владетелите му език, но го говори, защото това е езика, на който са го научили да приказва неговите майки, това е езика на неговите деди и прадеди – това е ужасния български език, който е дал просвета и културна основа на всички почти славянски народи..."
- Йовков защитава идеята за автономия на Македония : "При положението, в което изпадна последно време българското племе, нам, неговите членове, произхождащи от поробената родина, оставаше, като единствено спасително и по-леснодостъпно средство, да прегърнем идеята за автономията на Македония, единствения възможен вече режим, който представлява действителна гаранция за националните, езиковите, религиозните, обичайните и др. свободи на всички народности, живущи в тая окаяна страна, независимо от техната численост."
- Йовков отрича съществуването на отделна македонска народност и от там и поставя на критика концепцията за "възстановяването на Макед. в нейните "исторически и етнически граници", като че ли македонците съставляват некаква отделна народност".
Йовков допълва:
"Колкото се отнася до "историческите и етническите граници [на Македония]" – при всичкия си, уж, научен вид, това е едно нелепо съображение, един научен абсурд, защото строго определени граници на Македония историческата география не познава, както не познава и специална "македонска" народност."
- Йовков говори и за населението на Македония: "Преди всичко, без да отричаме факта че бълг. елемент в Македония не съставлява абсолютно болшинство по отношение на останалите народности, ние твърдим, а това е мнение на всички безпристрастни хора, които са я обходили и изучили от близо, че в нея бълг. народност представлява едно грамадно болшинство над всека друга народност по отделно."
И още: "Строго погледнато, Македония има по-чист български колорит, от колкото некои места, влизащи в територията на самата българска държава, какъвто е напр. Делиорманския край."
- Според Арсени Йовков на Македония трябва да се гледа така: "Като считаме за излишно да говорим за исторически права, спечелени по силата на отдавнашни владения и пр., ние мислим, че на нея требва да се гледа просто като на земя, населена с население, което в мнозинството си говори нашия език, има нашите нрави и обичаи, а има и нашето, българско, народностно съзнание."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1077 пъти.