Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Сърбите и солунското поле", публикувано във в-к "Илинден", год. IV, бр. 15, София, 14 ноември 1924 година
Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "Сърбите и солунското поле", публикувано във в-к "Илинден", год. IV, бр. 15, София, 14 ноември 1924 година


Увеличи
Описание

К. П. Мисирков за изселването на българите от Солунското поле и идването на тяхно място на гръцки бежанци: "В моето родно село Постил, дето аз помнех само 70 къщи, сега имало 500 къщи, като по 2 - 3 гръцки бежански семейства били настанени в къщата на българин и като били построени много нови къщи за гръцките бежанци."

"Такава е тя – иронията на съдбата: усилията на легендарния Апостол войвода и на неговите герои-четници, усилията и жертвите дадени от населението на всички села в тоя най-хубав кът на Македония с прославеното от Апостол войвода Езеро по средата му, се свършиха с изгубването за българщината, пък ако щете и за цялото славянство на прекрасното Солунско поле, владено от нас – тамошното българско население, цели 1400 години."

Мисирков вини за унищожението на българщината в Солунско не само гърците, но и техните съюзници – сърбите:
"За да задоволят своите глупави амбиции, сърбите станаха причината за поделбата на Македония, като южна Македония, заемаща най-хубавите и обширни македонски полета, заедно с морското крайбрежие се даде на гърците, вековните техни неприятели, само и само да се отслаби българщината на Балканския полуостров."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 4644 пъти.