

Евтим Спространов за Първата българска черкова в Солун - св. св. "Кирил и Методий".
"Нема съмнение, че българи е имало в Солун още от старо време. Макар той да не е падал никога под властта на българите, но те са го заобикаляли често, опитвали са се да го превземат с война и после пак отстъпвали. Факт е, че границата на цар Симеона се е намирала неколко километра далеч от крепостта на града, цар Самуил не веднъж е минавал край него за към Тесалия, а цар Калоян загина коварно под стените на самия град. Тъй че Солун, заобиколен от всекъде съ българи още от най-старо време, нападан от тех военно, не е възможно да не е имал българска колония в средата си. Ала тази колония не е играла никаква важна културна роля, защото повече или по-малко се е изравнявала с гръцкото християнско население и се е поглъщала от него. Процесът на погръчването в Солун се спре от деня когато се основа българска община. Тоя ден е важен и бележит, защото тури край на един пагубен за народа ни процес, и е начало на самостойно национално и културно битие. Той е велик защото се създаде нова ера за българщината в родния град на св. славянски братя Кирила и Методия. От тоя ден се почва българското завоевание на Солун и не вече с военна сила, а с културна и просветителна работа."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София)
е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на
народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите
в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата
световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато
градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на
Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.
През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт
в София.
За повече информация за автора тук