Председателят на Илинденската организация Димитър Иванов за сръбската власт в "южна Сърбия" както те наричат окупираната от тях Вардарска Македония:

"Асимилаторските доктрини, препоръчани, за срам, и от Бенеша, инквизиторските похвати на Матковича и своеволията на пияните пандури, не ще са в състояние да изтръгнат от сърцето на македонеца безграничната обич към родна земя, нито пък желанието да умира за Македония тъй, както македонеца знае да умира. Народ, който е преживял петвековно робство и е оцелял; народ, който излъчил от себе си великани; народ, който познава ужасите на Акия, Подрум Кале, Фезан и всичките турски зандани само зарад това свещенно име Македония и своята българска принадлежност, ще остане непоколебим и пред нечувания морален и физически гнет, упражняван над него от сатрапите на 20-и век. Закърмен в борба, живее и ще живее в борба, която ще продължи до деня, когато ще възтържествува световната правда и ще огрее свободата над родни балкани и долини.
Тогава светът ще се запита: Южна Сърбия ли? Кой от южна Сърбия, ако има такава, може да обича своята родина така, както е способен да обича македонския българин? Има ли някой пред бесилката да е извикал: "Аз умирам, но отечеството ще живее?" – Кой е седал над бомби и равнодушно е подпалвал фитиля, за да бъде разкъсан пред отечествения олтар? Отговорът на всички тези и много други въпроси е само един: Това е македонския българин, само той е способен на подобно себеотрицание; само той е, който чуждото не иска, но своето не дава.
Ето защо името на Македония нема да слезе от световната сцена; историята и географията нема да престанат да говорят за нея. Името й с очудване ще се предава от поколение на поколение, до като свет светува и докато кръшна българска реч там се чува."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: През 1889 г. Димитър Иванов завършва педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". След това работи като учител в българските училища в Крушево , Охрид и др. Затворен от турските власти в Битоля, след излизането си от затвора се спасява в България и работи като учител в Габрово. Активен деец на Илинденската организация и неин председател.

---