"Произход на революционното движение в Македония и първите стъпки на солунския "Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор"." представляват кратките спомени на един от основателите на ВМОРО Петър Попарсов:
"Страшните конфликти, които произлязоха от изкусната игра на австрийската дипломация, се разразиха главно в Македония, дето се дойде дотам, щото руски консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар трябваше да се подарят на Сърбия за наказание на непослушна България, станала опасна като авангард на Австрия за руските интереси към Цариград.
По тоя начин руската дипломация съвсем недвусмислено и безвъзвратно рушеше онова, което бе създала в Сан Стефано и го бе запечатала с кръвта на стотици хиляди руси - обединението на българското племе. От чисто български македонският въпрос се обърна на междубалкански: върху Македония засилиха своите претенции не само сърби, които нямат никакъв сънародник там, но и гърци, и румъни."

"Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко нараняваше националното им чувство, явно покровителствана от представителите на руския цар и активно подпомагана от правителството на турския султан, което изкуствено създаваше афери и тикаше българите по затвори и заточения, отнемаше им черкви и училища, създаде в душата на тоя милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна предвид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските й нокти. Лозунгът беше: Далеч от България! Не за това, че тя бе виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първият таен Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна м[акедонска] р[еволюционна] организация."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Попарсов (1868-1941, София) е един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и виден български общественик. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Работи като учител към Българската екзархия в българските училища в Скопие, Солун, Велес, Прилеп, Щип и др. На 23 октомври 1893 година заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев основава ВМОРО. До края на живота си се занимава с обществена и учителска дейност. Неговият брат Андрей Попарсов е български кмет на с. Богомила в периода 1915-1918 г., но е убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 г. от новите сръбски власти. На името на Петър Попарсов е именувана улица в Щип по време на второто българско управление във Вардарска Македония през 1941-1944 г.
За повече информация за автора тук

---