К. П. Мисирков за българските народните епоси за Крали Марко и Вълкашин, произлизащи от Македония и оказали влияние на сръбския фолклор.

"Против сръбско влияние върху македонския български епос говори пълна­та противоположност на българския и сръбския епос в отношението им към личността на Вълкашина и Крали Марко и в характеристиката на отноше­нията между тях. Българското влияние върху сръбския епос е очевидно по много признаци: 1. българските песни за Вълкашина, Марка и други епически герои са по-кратки и по-близо се държат до действителността при описването подвизите на героите; 2. далматинските сърбо-хърватски песни по крат­кост и по съдържание са по-близки до българските, отколкото до сръбските епически песни от Херцеговина, Ново-пазарския санджак и другите сръбски земи; 3. името "бугарщици" 4 "български песни" за особен род песни от дълъг стихотворен размер и пеяни с особен, отличен от сръбския, тъжовен мотив, се явява в XVI век в Далмация; 4. Крали Марко като историческа личност, като "цар, крал, деспот на България", в средновековните западноевропейски известия, който не е взел участие в Косовския бой (1389) е могъл първоначал­но да бъде популярен само между българите, които първи в своите народни песни са почнали да възпяват неговите подвизи; 5. Крали Марко в българския епос нагледно и изрично изпъква като български национален герой, когато в сръбските песни за него ние срещаме възхищение на певеца от неговите подвизи, които обаче са по-безсмислени (срв. сръбските и българските варианти на песента Крали Марко и Филип Маджарин, Byk И, + 59; Сбм II, 108-110). но слабо или съвършено не забелязват чувства на сръбския певец към Марка като сръбски национален герой. В най-тежко време за Марко се застъпват "мерни българи", Марко е нареден с български калпак, и една далматинска песен, напечатана в една от първите книги на иСръбско-далматински Магазин", издавано в Задар, Марко се нарича народен герои на България. Ако към това прибавим, че Марко у сърбите е известен само с титула "Кральевич", а у българите "Крали", т.е. крал, които съответствува на действителния титул, който Марко е наследил от баща си и е носил след смъртта му, а може би и при живота му в качеството на наследник на кралското достойн­ство на Вълкашин, то ще бъде ясно, че Крали-Марковските песни в Македония са от български произход и говорят за българско влияние върху сърбите, а не обратното."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
За повече информация за автора тук

---