В периода 1910-1911 година в 11 броя на списание "Българска сбирка" излиза изследването на К. П. Мисирков "Бележки по южно-славянската филология и история". Разделено на 8 глави, то е писано няколко години по-рано по време на престоя на Мисирков в Одеса. Представлява най-значимото филологическо изследване на Мисирков и разглежда пограничните линии на сърбо-хърватския и българския език. На много места се говори и за "българското национално самосъзнание на македонците" през Средновековието.

"Последствията за българската народност от образуването и растенето на държавата на Неманичите са били различни за северната (басейна на р. Морава и днешна "Стара-Сърбия") и южната половина на западните български земи. В това време, когато, при съхранението в езика и бита, българския характер на населението, на север възникнал "сръбски" патриотизъм, на юг (Македония и днешна юго-западна България) не са станали никакви изменения в българската народност."

За държавите на Самуил и Стефан Душан:
"Преимуществото на Самуиловото царство се състои в съществуването на една господстваща народност в държавата и навсякъде еднакво национално самосъзнание. Слабостта на Душановото царство се е заключавала в отсъствието на такава необходима държавна подпора, т. е., славянският елемент в царството на Самуила и на Душана териториално и численно, вероятно, е бил еднакъв, но при общото българско национално самосъзнание, у самуиловите подданици – славяни – у Душановите съществувало тви вида самосъзнание: един дел от тех бил от сръбско произхождение, със сръбски национален характер и със сръбско национално самосъзнание; други дел е бил от българско произхождение, с български характер, но със сръбско политическо национално самосъзнание, отлично от онова от първия дел; и трети е бил от българско произхождение с български национален характер и българско национално самосъзнание."

"Сърбите, които с по-големо внимание се отнасят към изучаването на своето минало и своята народност, в народните епически песни на македонците виждат едно от главните последствия на културно влияние на сръбството върху македонските българи, които те смятат за македонски славяни, па даже и за македонски сърби. Според това мнение, народният епос на южните славяни се явява като главен фактор при решаването на етнографически спорни въпроси. Този възглед на сръбските учени напълно споделяме, обаче заключенията, които те вадят от сравнителното изучаване на югославянските епоси са диаметрално противоположни на нашите; т. е., сравнителното изучвание на югославянските епоси говори в полза на сръбското влияние в Македония, а обратното, обяснява, че българският епос е преминал от Македония, през Дубровник, в сръбските земи."

След посърбяването на Моравско, ето какво казва Мисирков за опитите на сърбите да посърбят и Македония:
"До некъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на българския народ след възникването на новата българска държава, която встъпи в борба със сърбизма, в стремленията на последния да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област — Македония."

Според Мисирков българските народни епоси от Македония за Крали Марко и Вълкашин, заедно със съответните летописни данни говорят за "българско национално самосъзнание на македонците от XIV и следните векове до наши дни. По тая причина става излишно търсенето на етнографическа граница между българи и сърби в Македония."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
За повече информация за автора тук

---