Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански.
"Нeма земя, която да е водила толкова величава борба и да е страдала толкова много за своята свобода, колкото Македония. Едва ли има там семейство, оцеляло напълно в дългогодишната революционна буря; едва ли има чука и долина, която да не крие в своите недра костите на безименни, незнайни герои, паднали там безшумно, от никого нечути и невидени, изпълнявайки един свещен дълг към отечеството и към себе си. Редом до тях почива свещеният прах и на люде, чиито имена пълнят дългите години на величавата македонска епопея и които умряха с героизма на самопожертвуването пред олтаря на отечествената свобода.
Тези герои, тези скъпи синове на България приеха знамето на борбата от своите велики предшественици революционери Левски, Ботев и др., държаха високо това знаме, опазиха го докрай чисто и неопетнено, паднаха под него, като завещаха на потомството великите добродетели на своя непостижим борчески дух.
Мир на праха им, слава на паметта им!
Но за жал, както във всяка революционна борба, така и в македонската между истинските и безкористни борци се вмъкнаха и изпъкнаха тъмни хора, които с непроходимата си амбиция внесоха смут в тая борба и изкористиха делото за личното си издигане и обогатяване. Между последните е и Яни Сандански, чиито приятели използуваха трагичната му кончина, за да го прогласят като многозаслужил македонски деятел.
От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очистено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истинския лик на Яни Сандански."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Вълчов Сарафов (1842-1915; София) е български възрожденец и общественик. Учител в Сяр, Гайтаниново, Либяхово, Зърнево, Неврокоп, Дебрене и др. След Априлското въстание е арестуван от османските власти, а през 1880 г. открива отново българското училище в Сяр. Петър Сарафов е един от първите трима български учители, които получават учителска правоспособност от турските власти в Солун и архимандрит Методий Кусевич го назначава за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония. През 1885 г. е арестуван в Сяр заедно с архимандрит Харитон Карпузов и изпратен на заточение в Мала Азия, откъдето успява да избяга през 1887 г. Петър Сарафов е баща на видния революционер и войвода Борис Сарафов и на големия български актьор Кръсто Сарафов.
За повече информация за Петър Сарафов тук

---