На 19 януари 1909 г. българският депутат от Скопйе Тодор К. Павлов държи реч в Османския парламент, посветена на беззаконията, които търпи българското население след Младотурската революция. Речта е посрещната с аплодисменти от депутатите в Цариград и е публикувана във вестника на Българската екзархия - "Вести".
"Българското население от Македония и Одриснко е в по-големата си част земледелческо, селско. Селянинът съди за благата и преимуществата от един нов ред на нещата по вънкашните прояви на тоя ред. Казваш му , че има конституция, но той осезателно не я вижда. Повтарят му на разни напеви, че има свобода, а той вижда само, как затварят черквите и училищата му. Това население със своя труд осигурява благосъстоянието на страната. То понася всички тегоби, които държавата изисква от него. То е по натура трудолюбиво и мирно. Мислите ли вие, че ако един селянин, глава на семейство, напуска жена и деца, имот, грабва пушката и бега в планината, за да бъде гонен, като див звер и да излага всека минута живота си на опасност, - мислите ли вие, казвам, че това прави от некакъв кеф? Ако прави той това, то е защото има дълбоки причини, които се крият в условията на неговия живот. Отоманските българи от 11 юли насам дадоха най-осезателни доказателства за своята лоялност. Те дори не изразиха с шумни протести и бурни манифестации справедливото си недоволство, че 1,200,000 българи се представят в Парламента само от 4 души. Сега вам предлежи да докажете, че желаете всички народности да бъдат третирани справедливо и на еднаква нога.
Дайте, май по-добре, оставете населението свободно да се ползува с ония права, които конституцията му гарантира, и вие ще видите, че тоя народ ще е най-будният страж на тая конституция и най-верният пазител на своето отечество."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1878 г. в Скопие (починал през 1948 г. в София) Тодор Павлов е български политик и дипломат, съветник на Българската екзархия, учител, ВМОРО деец и участник в Илинденско-Преображенското въстание .

---