"Любезный Читатели!
Предлагамото Вамъ тука за независимость и самостоятелность на Охридско-Българско Священноначалие написано биде още въ 1851 година, когато още нито мыслеше ныкойси за такво нещо; после това ся напечати оно въ Българскы Цариградскы Книжицы въ 1858-1861 год. Сега отново споредъ времето и обстоятелствата ся попълни и ся напечати оно отъ същiйтъ съчинитель, който и умолява ученыти еднородцы и нееднородцы, ако намѣратъ въ него погрешкы или недостаточны доказателства, погрешкытѣ да исправать, а за докателствата Онъ вседушевно желае, щото тiи просвыщенны мѫжи да ся заемнатъ и, при своята си безпристрана критика, да представатъ другы по-ясны и по-верны свои доказателства въ полза или въ опроверценiе на неговытѣ, което и въ единыйтъ и въ другийтъ случай ще послужи за полза и на Българска Iерархiя и на Църковна Исторiя."
"Охридъ заради Българина Македонца е това завѣтно име, въ което онъ види и преждниятъ си цьрковна слава и прежднето си Iерархическо величiе. Той подтѫпканъ отъ гръчко-финарско духовенство вѣрноподанникъ Султановъ щомъ заговори за Охридъ, подига замисленното си чело и съ сърдечно въздиханiе произноси: "Това е столица на нашитѣ преждебивши Патриарси"! Да, Македонецъ каквото и всекий Българинъ и сега глѣда и ще глѣда на Охридска Свято-Климентова цьрква какъ на цьрква на неговитѣ Патрiарси; защото въ той благодатний Божiй домъ отъ онова време и до сега ся е упазилъ Архiепископскiй или Патрiаршескiй Столъ отдѣлно отъ епископскiй; въ той столъ, въ тая църковна Българска слава и величiе архiепископи Охридскiи и всея Българiи са стояли въ време на Богослуженiе и отъ тамо са осѣнявали съ небесно благословенiе Българскѫ-тѫ Православнѫ Христовѫ Паствѫ!"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Натанаил Охридски или Зографски е висш български духовник, охридски и пловдивски митрополит, писател, обществен деец и революционер. Той е организатор на Кресненско-Разложкото въстание и на Охридското съзаклятие. Роден е като Нешо Стоянов Бойкикев в село Кучевище, Скопска Църна Гора.
За повече инфо за Натанаил Охридски тук