

Към 1909 г. град Дебър , намиращ се в западна Македония е предимно населен с албанци. Околните села обаче са населени с преобладаващо българско население . По това време започва да се строи ново българско училище в Дебър . След капитан Стамат Стаматов и ВМОРО революционерът Арсени Йовков излиза със статия по въпросите за училището в органа на Дебърската просветителна дружба "Дебърски глас".
В статията си Йовков защитава строежа на училището, което според него би имало огромно значение за българщината в Дебър и околията. Според Йовков с едно ново българско училище в Дебър, българите от селата ще пращат децата си в града и по този начин "...българското население в Дебър ще се увеличи. При един що-годе свободен живот, той ще добие физиономията на своята околност. А понеже дебърския санджак брои много българи, и понеже българския елемент е който носи културата, Дебър неумолимо ще измени физиономията на български град. Фактът, че и сега българския език в Дебър има равна гражданственост с албанския и че редко ще намерите албанец в Дебър, който да не знае български език, като почнете от беговете и свършите с уличните гаменчета, много ясно подкрепва моето твърдение."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук