

"Прѣдговоръ.
Миналата година по врѣме на реакцията въ Цариградъ, бидейки въ Скопйе, прочетохъ въвъ в. „Камбана” статия отъ г. Я. Сакѫзовъ, въ която се подканяше България да се възползува отъ момента и да дѣйствува съсъ сички свои дипломати и войски, та да наложи на турцитѣ самоуправление на Македония. Израдвахъ со, разбира се, като видѣхъ така да се произнася шефътъ на широкитѣ социалисти, та веднага писахъ на единъ приятель да го поздрави за правилното сфащане на работитѣ, а на други пъкъ прѣпорѫчахъ да обърнатъ внимание на тоя социалистически зовъ и да сторатъ сичко възможно, за да добие реаленъ изразъ.
Подирѣ, като се наложиха младотурцитѣ въ Цариградъ, послѣдваха въ „Камбана” други статии, въ които г. Я. Сакѫзовъ, безъ да се сърди за изгубения моментъ, прѣпорѫчва на България не политика на очекване или дебнене другъ благоприятенъ моментъ, ами политика на довѣрие и благосклонность поне за извѣстно врѣме. И въ подкрѣпа на прѣпорѫчваната полипика статиитѣ сѫ прошарени съ възгледи, които нерѣдко си противорѣчатъ и не се схождатъ съ дѣйствителностьта. Това ме накара изново да пиша на сѫщия приятель, да му каже въ смисълъ, че многу грѣши като дава вѣра на хуриетчиитѣ, че въ Турция сé що ставатъ изненади и, ако така се увлича отъ отдѣлни моменти, ще има чесго да си мѣни политиката.
Слѣдъ туй г. Сакѫзовъ излѣзна съ нова статия („Камбана отъ 25 Май), озаглавена „Двѣ думи за македонскитѣ дѣйци”, въ която между друго не безъ право ни натяква, че не сме излизале въ печата да ни чуятъ, що мислимъ, и въ която поддържа като по-правилно послѣдното си становище на довѣрие и благосклонность къмъ Турция. Намислихъ тогазъ писмено да му изкажа мнѣнието си върху сички по-характерни мѣста изъь неговитѣ статии: приготвихъ тие писма и му ги изпратихъ съ молба да остане въ тайна името ми, за да не пострадамъ отъ турскитѣ власти. Сега пъкъ, имайки прѣдъ видъ сгѫстенитѣ политически събития и намирайки се вънъ отъ Турско, счетохъ за нужно да дамъ на тие писма гласность чрѣзъ печата.
София, 16 Августъ 1910 г.
X. Матовъ."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Струга Христо Апостолов Матов (1872-1922) е виден революционер - член на Централния комитет и задгранично представителство на ВМОРО, водач на десницата в организацията и неин главен идеолог.
За повече информация за автора тук