"Най-голѣмата заслуга на Гоце Дѣлчевъ къмъ делото на Македония, по такъв начинъ се състои именно въ това, че той начерта идеалнитѣ пѫтища, по които следваше да се движи и се развива македонското освободително движение, аспириращо за свобода и самостоятелность и посочи идеала на цѣлокупния мак. народ, когото третираше еднакво и еднакво призоваваше къмъ обща борба противъ общия врагъ. Въ името на тоя идеалъ той бѣ успѣлъ да събере в една революционна челедъ всички чада на Македония безъ разлика на вѣра, езикъ, политически, религиозни и др. различия. При него, и българинътъ, и влахътъ, и гъркътъ, и албанецътъ, даже и турчинътъ - всички се чувствуваха като братя и проливаха братски кръвьта си за Македония. Всички до единъ и всички като единъ бѣха готови да умратъ за общата родина. Блажени времена!
"Спечели ли България отъ дѣлото на българския върховизъм? Да! Две страшни катастрофи и ампутация. Питаме се ний: кой повече милѣеше за българския народъ? Кой най-добре работѣше за запазване интереситѣ на България? Кои бѣха националиститѣ и кои "безотечественицитѣ"! Отговоръ на тия въпроси и на много други такива ще ни дадатъ дѣлата и резултатитѣ отъ следваната политика на еднитѣ и другитѣ.
Отъ това гледище нова България не познава по добъръ приятель на българския народъ и по добъръ български патриотъ отъ Гоце. Но за съжаление, въ България и днесъ Гоцевцитѣ не сѫ на почитъ. На почитъ сѫ били, и продължаватъ да сѫ погромщицитѣ, върховиститѣ, защото тѣ умѣятъ най-добре да манипулиратъ съ патриотическото чувство, както хамалеона съ цвѣтоветѣ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Попевтимов е български учител, журналист и общественик, деец на лявото крило на ВМОРО, БКП и ЮКП. Председател е на Македонското варненско културно-просветно дружество "Гоце Делчев", главен-редактор на в. "Македонска правда". През Втората световна война е български училищен инспектор в Ресен (1941–1944). През 1945 г. списва в Скопйе първия буквар на новокомпонирания македонски език и става основател на "Здружението на македонските новинари". Разочарован от политиката на Тито и Югославия се завръща в България, където умира. Неговият син Венцеслав Евтимов е доайен на йогата в България.

---