Спомените на Филимена Марковска за убийството на големия поет от Велес - Кочо Рацин.
"Спомените са като птици, отлитат внезапно и по невидими пътища се завръщат отново, за да държат будна душата и мисълта. Така е и със спомените ми за родния Велес. Красиво издигнат над двата бряга на буйния Вардар, градът е стар и богат. Казват, че е търговски център, но по-вярно е, че е бунтовен. Той е родно място на прекрасни български възрожденци.
Пиша за него, не защото съм родена във Велес (а и цялата ми рода по бащина и по майчина линия е от там), а защото в една или друга степен родствениците ми са се борили за свободата на Македония.
На 13 юни 1943 г. Рацин бил извън партизанския лагер, бил изпратен да занесе храна. Всички знаели за това. Късно вечерта той се завърнал. На стража стоял Мино Минов, който бил му казал "Стой!". Рацин не се отзовал на командата. Продължил да върви спокойно. Без да повтори командата, Мино стрелял в Рацина. Куршумът го улучва в стомаха. След няколко часа издъхнал.
Убеждението ни в инсценираното убийство на Рацин у Венко се затвърди още щом разбрахме как е извършено то. Питахме се що за човек е убиецът, който освен че е знаел, че Рацин ще се върне, още повече е знаел, че Рацин е и глух. Той е стрелял, без да му трепне ръката, за да изпълни заповедта на Добривойе Радосавлевич и на Светозар Вукманович - Темпо, т.е. на двамата инквизитори на Македония, за да бъде превърната в сръбска провинция. Обективно Рацин им пречеше за изпълнението на тази задача.
Сръбските гробокопачи на Македония успяха да унищожат физически човека Рацин. Поетът Рацин обаче не можаха да убият. Той и днес живее трайно в паметта на македонските българи, за които беше изпял песните си."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Филимена Марковска (1920-2012) е българска общественичка и съпруга на видния писател Венко Марковски.

---