Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Дебърский Монастир "Св. Йоан Предтеча Бигорский", публикувано във в. "Новини", брой 34, Цариград, 1898 година
Яким Деребанов от Струга, Вардарска Македония - "Дебърский Монастир "Св. Йоан Предтеча Бигорский", публикувано във в. "Новини", брой 34, Цариград, 1898 година


Увеличи
Описание

Българският просветен деец Яким Деребанов за историята на Бигорския манастир "Св. Йоан Предтеча".
"Нека споменѫ и това, че по прѣданието на тукашнитѣ селени, пл. Бистра се казва "по това, че Ноевия ковчегъ, като се скиталъ насамъ нататъкъ, когато дошълъ на пл. Бистра, почнѫла водата да блика, когато дошълъ на Кърчинъ, тамъ кръцнѫлъ, а когато дошълъ на върха Корабъ тамъ останѫлъ. Отъ тамъ се наричали едната пл. Бистра, другата Кърчинъ, а третата Корабъ.
Монастирътъ, споредъ описанието въ стария споменикъ и прѣданието на старитѣ монастирски отци, има началото си още отъ 1020 г. по Р. Хр. Чудотворната Икона на Св. Иоанна Прѣдтеча, която се казва "Самопришедшая"и която до днесь се пази въ храма и е обкована съ срѣбро, е дошла тукъ въ 1020 г., по Божия промисль, сама отъ монастиря Слатинский, който се намиралъ в Охридско.
...Монастирътъ кани всѣко дебърско село особно на гости, що се казва на "Сирници.". Почватъ да отиватъ гости отъ водици до месни заговѣзни, по установенъ редъ. Тамъ се гощаватъ двѣ вечери и два обѣда. На послѣдния обѣдъ се изважда дискосъ за да поклони всѣки колкото обича. За да се знае колко даватъ, азъ ще кажѫ това: Еднажъ на гости за "Сирници" бехъ отишълъ и азъ съ дебърскитѣ гости. Мисля да хвърля 2 б.м. и си мисляхъ, че азъ най-много ще поклоня. Но, уви! Видѣхъ много сиромаси и съ никакво положение да даватъ по една, двѣ, петь л.т. Останѫхъ смаянъ. Много е набожно дебърското население и щедро подарява. Не смѣта какво ще поклони на Храма, като си казва: "Нека ни поможе Св. Йонъ".


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Яким Деребанов е виден български просветен деец, общественик и деец на ВМОРО. Произхожда от големия стружки род Деребан (Деребанови).


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1409 пъти.