Арсени Йовков с критика на българската литература , изпаднала според него в криза.

"В такава безпътица изпадна българската литература след заимствуванията, които тя обилно направи от западните моди. Но както дебелата Гана от Подуени не стана парижанка, като си скъси роклята, тъй и българските поети не станаха нито декаденти, нито символисти, като останаха да се занимават повече с формата, отколкото с[ъс] съдържанието."

"[Но] литературата е отражение на действителния бълг. живот и там разбира се, ние не сме ни французи, ни руси, а същи българи: към ореола на българското изкуство се домогвай тъй, както и към ореола на властта."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук

---