„Зимни вечери“ е поетичен цикъл от Христо Смирненски, издаден през 1924 г. с илюстрации на художника Александър Жендов.
"Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.

Глъхнат оградите, зловещо гледа всeка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак секаш —
в сивата мъгла стърчи.

Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.

А в мъглата — през безплътните й мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп."

Източник: Оригинален източник на книгата - Bglitarchives.org

Автор: Роденият в Кукуш Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски (1898 - 1923, София) е виден български поет. По време на Междусъюзническата война родният му Кукуш бива изгорен от гръцките войски и Смирненски заедно със семейството си е сред стотиците бежанци спасяващи се в България. В София младият Христо работи като вестникар, репортер, писар. Постъпва на обучение във Военното училище, но става свидетел на кървавото потушаване на Владайското въстание. Жестокостта, с която юнкерите от Военното училище отблъскват разбунтувалите се войски ужасява Смиренски и в знак на протест той се отказва от обучението си, заради което баща му е принуден да заплати голямо обезщетение. В последвалите години Смирненски участва активно в социалния и обществен живот в София, като се включва в митинги и демонстрации в подкрепа на осъдените войници, подобряване материалното положение на трудещите се и др. През цялото това време пише стихотворения, очерци, фейлетони и др. като сътрудничи и на различни български вестници. През годините творчеството му придобива все по-голяма социална насоченост. Христо Смирненски умира на 24 годишна възраст от туберколоза.

---