"Хаджи Партений е роденъ въ с. Галичникъ или Галишникъ (Долна Рѣка) около 1820 година. Свѣтското му име било Павле х. Васильковъ Хаджиевски. Хаджи Василько билъ единъ отъ извѣстнитѣ първенци въ селото по онова врѣме; па и до сега още Хаджиевци сѫ единъ почтенъ родъ въ селото. Павле се училъ най-напрѣдъ въ манастира "Св. Йоанъ Прѣтеча", който се намира 1/2 часъ на сѣверъ отъ селото. Тукъ училъ на славянски: на "азъ-буки, часословъ, псалтиръ и светче." Въ Дебърския манастиръ и въ цѣло Дебърско никога не се е учило на гръцки; имало обаче свещеници, които чели въ черква по гръцки, но това сѫ рѣдки случаи и такивато свещеници сѫ се учили въ Солунъ или другадѣ. Павле не се задоволилъ само съ манастирското учение, а заминалъ кѫдѣ 1835 година да продължи образованието си въ Охридъ при Димитрия Миладиновъ."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Дебърско Лазар Димитров (1869-1945, Пловдив) е българския учител, деец на ВМОРО и председател на Одринския и Серския окръжен революционен комитет на организацията.
Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а след това преподава
в българските училища в Дебър, Солун и Гумендже. Заклет е във ВМОРО
от Гоце Делчев и Даме Груев. Работи в семинарията на Българската екзархия в Цариград. Преподава български език в Одринската българска мъжка гимназия като е избран и за председател на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. По-късно става учител в българското педагогическо училище Сяр и става председател на Серския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като след неговия неуспешен край се спасява в България.
През Първата световна война е училищен инспектор в Прищински и Призренски окръзи под българско владение. Умира в Пловдив в 1945 г.
Посетете Уикипедия за повече информация за Лазар Димитров