Арсени Йовков за идеята за независима македонска държава набрала сила след краха от Междусъюзническата и Първата световна война.

"Но... македонския въпрос не е ясен за мнозина. Мнозина считат, че строгото държане на лозунга "самостойна Македония" е отричане на български племенни интереси. А, ако тия хора биха знаяли, че именно в името на тия племенни интереси, че именно, защото ний искаме българинът в Костур и Охрид да си остане българин, искаме и нашата самостойност – не ще се намери, не македонски българин, а честен българин от България, който би се съгласил щото ний още плащаме данък на старите приоми за "съобразителност", да мълчим, когато в 1918 год. викаха: който смее да спомене автономията – ще намери Разград, да траем и сега, когато същите тия фактори викаха в камарата: трябва да се хвърли към Сърбия мост на споразумение на всека цена."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук

---