Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Лазо поп Трайков като поет и революционер (страници из дневника ми)", публикувано във в. "Македонска трибуна", брой 208, 209, 210, Indianapolis, USA, 1931 година
Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Лазо поп Трайков като поет и революционер (страници из дневника ми)", публикувано във в. "Македонска трибуна", брой 208, 209, 210, Indianapolis, USA, 1931 година


Увеличи
Описание

"Ако единъ денъ историка се заеме да опише живота и дѣйностьта на Лазо п. Трайковъ, той не ще може лесно да изпълни своето намѣрение, безъ да се справи прѣдварително за това въ турскитѣ архиви на гр. Костуръ и главно съ споменитѣ на наслѣдницитѣ на братята Омеръ-Ага и Нурединь-Ага, турци помаци, отъ село Света Нѣделя, които днесъ, далечь отъ родното огнище (принудително изселени отъ гърцитѣ въ Мала Азия) продължаватъ да разправятъ легенди, подобни на тия отъ митологическата епоха, за безстрашието на Лазо п. Трайковъ отъ село Дѫмбени - "Човека, който развали Царщината".
...Дѣтинството на Лазо п. Трайковъ е пълно съ размирства, стари и млади бѣха пропищели отъ неговото буйство, тригодишното му прѣстояване въ българския пансионъ въ Костуръ, е свързано съ редица нападения и побоища, които той нанасяще на съвръстници гърчета и турчета... И въ Солунъ нашия Лазо непрѣстана да върши обичнитѣ негови нападения надъ ученицитѣ гърци отъ съсѣдната до българската гимназия гръцка школа. Тукъ вече нашия герой възмѫжалъ, съ тѣлосложение набито, широки гърди и надаренъ съ особена физическа сила, нанасяше тѣлесни побоища надъ гърчета, на които винаги взимаше като трофеи учебницитѣ и тетрадкитѣ. При едно мъмрене отъ класния му наставникъ, защо отнима учебницитѣ на гръцкитѣ ученици, Лазо безъ стеснение отговаря:
- Това го правя, господинъ учителю, за отмѫщение, за гдѣто гърцитѣ изгориха нашитѣ книги, па и да имамъ съ какво да. . . си паля печката!
Попъ Трайковъ бѣ и любитель музикантъ! Цигулката се покоряваше въ рѫцѣтѣ му. Макаръ рѣдки да бѣха случаитѣ, когато изпитвахъ сладоститѣ на музикалното му изкуство, смѣя да кажа, че при по други условия и не въ единъ революционенъ периодъ, Лазо би се издигналъ и би отишелъ въ тая посока, много напрѣдъ...
Изтеклитѣ близо четиридесеть години отъ като се създаде В.М.Р.О. изминаха незабѣлѣзано, но заедно съ тѣхъ изчезнаха и великитѣ фигури на тѣзи, които подготвяха това грандиозно дѣло. Тѣзи титани на В.М.Р.О., не бѣха много. Мнозина отъ насъ не ги познаваха нито лично, нито по слухъ и зарадъ това виждаме напослѣдъкъ да не се прави разлика между тѣзи, които допринесоха особени заслуги към организацията и онѣзи, които по дългъ услужваха нея. Ето защо длъжность се налага на всички ни да изтъкваме тѣхнитѣ имена при всѣки даденъ случай, за да ги знае идещето слѣдъ насъ поколѣние, защото дѣлата, които тѣ твориха, не бѣха, за да извлекатъ лични за себе си облаги, а работѣха за потомството.
Ще дойде единъ день това потомство да ги потърси. Кѫде ще ги намѣри? Кой ще може да каже имената имъ и кой ще ги класифицира, на особено заслужили и не услужили на организацията?
Лазо п. Трайковъ! Едно име, което всѣки македонецъ трѣбва много добрѣ да запомни! Не, защото той заемаше първо мѣсто между първитѣ борци въ Македония, но защото Лазо п. Трайковъ бѣше родоначалникъ на много начинания, които въ послѣдствие бѣха възприети отъ В.М.Р.О. и приложени въ всички останали революционни райони. Да! Лазо п. Трайковъ пръвъ приложи въ Костурско летящитѣ наказателни чети, които по-кѫсно ги оформи въ постоянни чети. Сѫщеврѣменно той даде плане за образувалия се въ послѣдствие четнишки организационенъ институтъ, както това се признава отъ покойния Христо Матовъ.
Написахъ настоящето по молба на "Македонска Трибуна" и прося извинение отъ многобройнитѣ почитатели, познати и другари на покойния Лазо п. Трайковъ намиращи се понастоящемъ въ Съединенитѣ Щати, Канада, Южна Америка, Австралия и другадѣ, да ме извинятъ, ако не обрисувахъ достатъчно добрѣ портрета на този именитъ синъ на Костурско, който пожертвува живота си, обладанъ отъ искрена любовъ къмъ Македония.
Коленда, 7 януари, 1931 година."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Лазар Търпов Киселинчев (1874-1946; София) е виден български революционер, костурски войвода на ВМОРО. Учи в Атина, където поставя основите на Български македонски комитет и заедно с революционерите Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канал за внос на оръжие от Гърция и Албания към Югозападна Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Костурското горско началство и заместник на своя близък приятел Васил Чекаларов. Лазар Киселинчев е брат на известния скулптор Пандо Киселинчев и на архитекта Георги Киселинчев.
За повече информация за войводата Лазар Киселинчев тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 2192 пъти.