"Когато пристѫпваме къмъ прѣвода на настоящата "Жълта Книга", ние не мислѣхме да пишемъ прѣдисловие къмъ тоя прѣводъ. Документитѣ, напечатани въ нея, сѫ толкозъ велерѣчиви сами по себѣ си, щото намъ изглеждаха излишни, и даже неумѣстни, всѣкакви коментарии къмъ тѣхъ. Ала колкото по-отблизу се запознавахме съ тия дипломатически творения, колкото по-дълбоко вниквахме въ тѣхния съкровенъ смисъль, толкозъ повече тѣ израстваха въ очитѣ ни и толкозъ по-силно ний чувствувахме нуждата да изкажемъ поне своитѣ общи впечатления по тѣхъ.
Първото чувство, което породи у насъ тая "Жълта Книга", е едно чувство смѣсено отъ гордость и удовлетвореность. Изпитахме ний това чувство още при прочитанието на първитѣ страници. Защото на редъ съ отчаяния стонъ на нечовешкитѣ страдания въ Македония, въ тия скѫпи страници ясно се слуша и усиления пулсъ на робътъ, готовъ вече самъ да тури край на тѣзи страдания.
...тя съдържа и нѣкои работи, които не могатъ да останатъ замълчани въ едно прѣдисловие къмъ нея.
На първо мѣсто е недостойното поведение на гърцитѣ въ Македония спрѣмо всички ония, които искатъ освобождението на тая многоизпатена земя. Има ли нужда да казваме, колко ни печали това повѣдение? Нима е толкова трудно на съврѣменнитѣ гърци да се отречатъ отъ онова нравствено растлѣние, което имъ остави въ наслѣдство разложившия се отъ него византизъмъ? И какъ тѣ не чувствуватъ, колко ядовита ирония се съдържа въ слѣднитѣ думи на г. Максъ Шублие: "Самитѣ гръцки власти (чети: гръцкия владика и гръцкия консулъ) въ Битоля не се вече свѣнятъ да насърдчаватъ туй доносническо движение и да взиматъ страната на турцитѣ противъ сѫщитѣ онѣзи християнски населения, които тѣ претендиратъ да ги видятъ единъ денъ присъединени къмъ Гърция.
На второ мѣсто идатъ ония данни въ "Жълтата Книга", които ни даватъ косвенно право да опровергнемъ една легенда, постоянно повтаряна въ Сърбия, а именно: че вѫтрешната организация въ Македония, въ началото си, била прѣдставлявала отъ себѣ си "дружество за убиване на сърби". Както ще се види итъ единъ рапортъ на г. Констана, тая организация е убивала българитѣ, които прѣдателствуватъ. Лѣсно е да се заключи, слѣдователно, че "сърбитѣ" (прѣимущественно: посърбени цинцари), които сѫ били убити отъ нея организация, не сѫ убити като сърби, ами като турски шпиони. Че това е така, служи за доказателство всеизвѣстния фактъ, че убититѣ отъ тази организация българи сѫ много повече, отъ колкото убититѣ сърби и гърци наедно."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Битоля Димитър Христов Ризов (1862-1918, Берлин) е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия "Търновска конституция" и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България и след това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87). През 1917 г., в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници", съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.
За повече информация за автора тук

---