Спомените на Илинденеца, деец на ВМОРО, ВМРО (Об) и БКП Никола Разлогов за революционерите Гоце Делчев и Яне Сандански.
"Един септемврийски слънчев ден в класа ни влезе един красив мъж, на среден ръст, с гъсти мустаци и искрящи като въглен очи. Станахме, както му е редно; замръзнахме на местата си. Учителят отиде до прозореца, хвърли поглед на ляво и дясно и се върна обратно към другия край на класа.
- Седнете, деца, казва той - аз ще ви съм учител по френски език. Казвам се Делчев...
...Между 1913-1915 г. изкарах двегодишният стаж, а след това бях назначен като допълнителен член съдия в Неврокопския окръжен съд. В този промеждутък от време се срещнах още веднъж с Яне и Буйнов в Роженския манастир. Видимо спокойни, отшелнически, живееха те там. Но под това спокойствие се чувствуваше странна жажда за борба за разбиване на запрещението на Радославовата власт да се яват свободно в пределите на Стара България. Застрашени бяха с арест и съд по повод убийството на Сарафов и Гарванов. И те живееха като орлите по Пирина... с мечти и смели кроежи за спасяването на България от нови катастрофи, каквито предвещаваше съюза със Централните сили. И за това Фердинанд изпрати убийци, които от засада простреляха Пиринският орел недалеч от Рожен през май 1915 г. Тази вест попари като слана населението на Пиринския край.
След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода - Яне Сандански."
Източник: Оригинален източник на документа - Държавна агенция "Архиви".
Автор: Никола Разлогов (1885-1975) е български юрист революционер, деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП.
През 1903 г. участва в Илинденското въстание като четник на войводата Сава Мехомийски. През 1919 г. става член на БКП, като е арестуван, осъден и излежава 12 години затвор. Емигрира първо във Франция, където през 1929 година като представител на ВМРО (обединена) за Франция, Белгия и Швейцария се среща с Петър Шанданов. По-късно емигрира в СССР, откъдето се завръща в България след 9 септември 1944 година. Работи като окръжен прокурор в Благоевград, а след това е посланик в Австрия. Умира на 30 декември 1975 година в София