„Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“ e атлас, издаден от битолчанеца Димитър Ризов през 1917 г. в Берлин. Атласът е четириезичен - с текстове на немски, английски, френски и български език. Книгата излиза по време на Първата световна война и е опит за пропагандиране на обосноваността на претенциите, които България предявява върху владени от Сърбия, Гърция и Румъния земи на Балканския полуостров. Атласът е първият систематичен български опит за събиране на стари карти на Балканите.
"Великата война бавно и плахо се приближава къмъ своя край. Лойдъ Джорджъ бѣ правъ, когато каза: че тази война е най-великата човѣшка катастрофа слѣдъ потопа. Ала малко съмнѣние има, чe тая война може да стане и най-великото благодѣяние, което човѣчеството познава, ако тя успѣе да тури край на войнитѣ, или, поне, да даде на всички народи единъ дълготраенъ и мѫчно-нарушимъ миръ...На какви основи може и трѣбва да се съзида подобенъ миръ? Отговора на тоя сложенъ и деликатенъ въпросъ отвлѣкълъ би ме далечъ отъ моята скромна задача. Па и работа е на много по-компетентни отъ мене да дадатъ тоя отговоръ. Като синъ на оная Македония, която е неволна виновница за дветѣ Балкански войни прѣзъ 1912 и 1913 гг., и, може би, косвенна виновница за днешната велика война, азъ ще се огранича само да укажа основитѣ, върху които може и трѣбва да се съзида такъвъ миръ за Балканския Полуостровъ."
"България е малка държава. Тя не може да си позволи лукса: нито да мечтае за нѣкакъвъ империализмъ или нѣкаква хегемония на Балканския Полуостровъ, нито да се стреми да завърши своето национално-политическо обединение само съ сила, нито пъкъ да прикрива своитѣ военни цѣли съ великата фраза, че се бие „за свободата и цивилизацията на цѣлия свѣтъ.” За България нравственния елементъ въ политиката е задължителенъ. Слѣдователно, България трѣбва да докаже своитѣ неотемлеми права надъ земитѣ, които счита за български, и, по тоя начинъ, да получи нравственната санкция на цѣлия свѣтъ за своето обединение. Настоящия атласъ прѣследва именно послѣдната тая цѣль.
Съ помощьта, главно, на авторитетни учени и безпристрастни изслѣдователи принадлежащи на всички почти воюващи днесъ велики европейски нации, атласътъ установява по единъ несъмненъ начинъ етнографичнитѣ права на България върху Македония, Добруджа и Нишката область. И което е отъ особенна важностъ въ случая: тия етнографични права ва България сѫ признати отъ европейскитѣ научни свѣтила въ едно врѣме, когато самата България още не сѫществуваше политически, за да може да повлияе съ нѣщо върху тѣхнитѣ заключения,и когато още не бѣха се породили спороветѣ между Балканскитѣ народи за политическото обладание на тия земи, та да бѫде допустимо нѣкакво пристрастие на авторитѣ въ чиято и да е полза..."

Източник: Оригинален източник на книгата - НБКМ

Автор: Роденият в град Битоля Димитър Христов Ризов (1862-1918, Берлин) е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия "Търновска конституция" и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България и след това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87). През 1917 г., в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници", съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.
За повече информация за автора тук

---